— Не ставай смешна. Добре съм. Просто съм отвикнала да работя толкова много.
Ранчото вече изглеждаше отново чисто и почти по-добре отпреди. Баща й би се гордял с него, а Бойд бе смаян от промените, които тя направи за толкова кратко време. Бяха минали само два месеца, откакто се бе върнала у дома.
Три дни по-късно тя отново припадна, този път докато скубеше плевели в градината. Намери я Джейн и изтича до къщичката да намери майка си. Тя харесваше новия им дом и новата си приятелка, а Кристъл й бе обещала през лятото да я научи да язди.
Този път обаче Бойд я откара в града и я остави пред кабинета на доктор Гуд.
— Хайде, размърдай си задника, Кристъл Уайът. Да не би да искаш да те помъкна дотам?
Тя му се усмихна. Денят бе топъл, но на нея й бе студено и носеше дебел пуловер. Той се боеше, че бе нещо сериозно, а то се и оказа такова.
Доктор Гуд й заяви недвусмислено, че е бременна.
Потресена, тя го гледаше с невярващи очи, но когато пресметна времето, разбра, че беше прав. Същата вечер тя каза на Хироко.
— Какво ще правиш? — попита тихо Хироко.
Тя знаеше много добре, че Кристъл обича Спенсър, че го бе отпратила заради неговото добро, а не защото не го обичаше.
Кристъл я погледна тъжно, ала не се поколеба изобщо за бебето и за това, което желаеше.
— Ще го родя.
То бе единственото, което й бе останало от него, а и тя имаше дом за бебето. Трябваше да се роди към края на ноември. Тя разбра, че навярно бе забременяла още първия път, когато се бяха любили в Сан Франциско.
Когато Хироко му съобщи новината, Бойд бе зашеметен, а за голямо негово неудоволствие Кристъл го закле да пази тайна. Той смяташе, че би трябвало да съобщи на Спенсър. Но Кристъл бе непреклонна. Спенсър вече бе поел добре по своя път. И тя щеше да направи всичко той да не се отклонява.
— Искаш да речеш, че няма да му кажеш ли?
Тя поклати глава. Това бе последното нещо, което би сторила. Вече бе станала причина да изгуби един път работата си, а това, което ставаше сега с него, бе прекалено важно.
— Нямам намерение да казвам на никого, освен на вас двамата.
Нямаше да каже дори на Хари и на Пърл. Те бяха част от някакъв друг живот. Бе решила да остане в долината до раждането на бебето. И докато през лятото наддаваше на килограми, единственото, за което можеше да мисли, бе за детето на Спенсър. То бе най-голямата радост в живота й… нейният последен спомен от Спенсър.
Тридесет и осма глава
Кристъл бе права. Спенсър харесваше службата си. Работата за младшия сенатор бе тъкмо онова, което бе желал. Работеше много и отговорностите му бяха огромни. Изведнъж се оказа в центъра на политическия свят и юридическите му познания му вършеха добра работа. Мислеше си дори сам да се кандидатира за Конгреса. Но и сенаторът му харесваше твърде много, за да го изостави в този момент.
Дори и Елизабът бе доволна и това бе единствената причина отново да му откаже развод. Въпреки поведението му на процеса и любовната връзка, която тя предположи, че бе имал, тя най-сетне бе получила онова, което бе желала. Бе женена за влиятелен мъж.
Беше направо бясна, когато той се върна у дома и през първата седмица той почти не я видя. Бе готов да се изнесе. Независимо дали със или без Кристъл, той знаеше, че повече не може да остане женен. Преживяното с нея му бе показало още веднъж какво му липсваше в брака с Елизабът и той не желаеше повече да живее без него. По-скоро би предпочел да остане сам, както и й каза, когато най-сетне поговориха за всичко това. Не й предложи нито лъжи, нито извинения, нито обяснения.
— И за двама ни не е добре. И ти заслужаваш по-добра съдба, и аз…
Бе минала седмица, откакто бе започнал новата си работа. След заплахите й преди процеса и след дългия период от време, в което бе отсъствал, той не можеше да повярва, че тя нямаше да се разведе с него. Не бе им останало нищо, а и фактът, че бе прекарал последните няколко седмици с Кристъл, не бе никаква тайна за нея.
— Мисля, че е време да турим край.
Тя обаче бе заинтригувана от новата му работа. Според нея това бе първото стойностно нещо, което той бе сторил. А и хората говореха за блестящо свършената му работа по защитата на кинозвездата. Вместо да се ядоса, тя изпита гордост и той едва сега разбра колко малко я познаваше. За нея смисъл имаше единствено славата, независимо на каква цена, дори и на цената на брака й.
— Защо да не изчакаме малко, Спенсър? Чакахме толкова дълго, бихме могли да издържим и още мъничко.
Държеше се официално и в никой случай не изглеждаше влюбена. Той също не бе, разбира се. Знаеше, че онези дни, когато се преструваше, че обича Елизабът, бяха отдавна минали. И повече не желаеше да играе тази игра. Искаше да се махне и точно това й каза.