— Защо, за Бога, искаш да продължаваме с това, Елизабът? Вече не сме дори и приятели. Това не те ли интересува?
Истината бе, че не даваше и пет пари.
— Харесва ми това, което правиш напоследък, Спенсър.
Вълнуваше я възможността да бъде жена на помощника на един сенатор.
— Сериозно ли говориш? — той бе потресен.
— Да. И бих искала да продължим да сме заедно, ако и ти искаш. Всъщност, нямам намерение да те пусна да си идеш — както винаги бе пряма с него. — Дължиш ми го.
Той бе смъртнобледен.
— За какво?
— Направи ме смешна с това момиче и ако смяташ, че ще се разведа с теб, за да можеш да се ожениш за нея, трябва да си полудял.
Той не й бе споменавал, че Кристъл му бе казала да си върви у дома и го бе посъветвала да си остане женен, заради кариерата си.
— Бих искал да се оженя за нея — не искаше да я лъже. — Но истината е, че тя не иска.
— Тя или е глупачка, или е много мъдра. Не знам кое от двете е.
— Казва, че иска да остане сама и освен това мисли, че ще навреди на кариерата ми.
— Права е. И е по-умна, отколкото я смятах.
Тя не му обясни, че споделеното от него само потвърждаваше колко много го обича Кристъл. Елизабът нямаше намерение да защищава каузата на Кристъл, а освен това искаше да си остане омъжена за него.
— Тя ще се връща ли в Холивуд?
Той поклати глава.
— Не, върна се у дома. За нея всичко в Холивуд е свършено.
— И къде е домът й? — полюбопитства тя. Разумно бе да научи колкото се може повече за съперничката си.
— Това няма значение.
— Ще се срещнеш ли отново с нея?
По очите му позна, че би го сторил, ако Кристъл му позволеше. Но усети, че преди той да се върне у дома, се бе случило нещо и тя правилно се досети, че Кристъл го бе отпратила. Инак не би се завърнал. Сега обаче той бе при Елизабът и тя щеше да направи всичко, което бе по силите й, за да го задържи.
— Ще бъдеш адски глупак, ако продължиш да се замесваш с нея. Пък и не мисля, че на твоя сенатор това ще му се понрави.
— Това е мой проблем, не е твой.
Не искаше да разговаря за Кристъл с жена си. Мислеше си за нея ден и нощ. Но когато й се обади, тя все още бе непреклонна — искаше да остане сама. Каза му, че начинът им на живот бил прекалено различен и той с нищо не успя да разклати позицията й.
Бе обаче толкова зает с работата си, че времето направо летеше. В крайна сметка той не се изнесе и Елизабът не го и попита. Дори се срещаше с родителите й, наистина по-рядко, отколкото преди, макар баща й да го поздрави за новата му служба. Той бе доволен и за Елизабът. Тя бе предопределена да бъде съпруга на влиятелен мъж и сега Спенсър можеше да й даде онова, което тя желаеше.
Без да разбере изобщо защо, Спенсър продължи да живее в къщата в Джорджтаун. Бе прекалено зает, за да се премести, а и Елизабът го остави на мира. Ходеше на приеми с него, помагаше му да посреща гости, а и нейният личен живот бе достатъчно зает с обществени изяви, приятели и учението й в юридическия факултет. Тя изобщо не се оплакваше от това статукво, а след месеци той осъзна, че да бъде женен за нея се оказа полезно. Почувства се гузен при тази мисъл, но Вашингтон бе необичаен град, а политиката — още по-странно занимание. Във всеки случай никак не му вредеше, че бе женен за дъщерята на съдията Баркли.
В началото на есента той вече бе работил за сенатора шест месеца и бе толкова зает, че нямаше никакво значение за кого бе женен. Освен при обществените прояви, когато тя бе в същото помещение с него някъде, той изобщо не я виждаше.
Вече почти не му оставаше време да позвъни и на Кристъл, а и тя бе винаги студена, когато говореше с нея. Казваше, че била добре, разказваше му за ранчото, но му даваше да разбере, че не иска да го види. Бе го отпратила у дома при Елизабът във Вашингтон и той отново бе попаднал в капан. Тъкмо това бе желала тя за него, а и инстинктивно бе усетила, че се нуждаеше от това.
Той се срещна със семейството си чак в Деня на благодарността. Елизабът организира много приятна вечеря. Родителите му дойдоха от Ню Йорк и отседнаха у тях. Баща му още веднъж се поздрави сам за това, че го бе подтикнал да остане при Елизабът в дните на объркването му след завръщането от Корея. Семейство Баркли също бяха доволни, но никой не попита кога възнамеряваха да имат деца, толкова заети бяха. През юни Елизабът завършваше право.
— Можете ли да си представите — шегуваше се бащата на Спенсър, — двама юристи под един покрив. Можете да си основете семейна юридическа фирма.