Ако това се осъществеше, помисли си Спенсър, то щеше да е единственото общо помежду им. Елизабът обаче не се издаваше с нищо, бе очарователна и умна, както винаги, и всички, които се запознаваха с жената на Спенсър, я харесваха. Пред тях се откриваше светло бъдеще; съдията Баркли предложи, след като поработи известно време за сенатора, Спенсър да помисли за собствената си кариера и да се кандидатира за Конгреса. В това отношение бяха на едно мнение с Елизабът. Ала още бе рано за това.
Спенсър бе увлечен в работата си, потапяше се изцяло в нея, за да избяга от самотата на брака си. За своите трийсет и шест години той бе стигнал далеч. Но междувременно бе изгубил онова, което бе желал най-силно… не жена си… а момичето, което бе срещнал в ранчото преди девет години.
Изгубил бе Кристъл.
Тридесет и девета глава
Кристъл също даде вечеря за Деня на благодарността. В наскоро боядисаната кухня тя напълни пуйката с боровинки, сладки картофи и царевични филизи. На вечерята дойдоха Хироко, Бойд и Джейн. Бойд се засмя като я видя каква огромна бе станала. Джейн каза молитвата. Бебето трябваше да се роди всеки момент.
Без да се налага да я пита отново, Бойд се досети, че Спенсър не знаеше нищо за бебето. Сърцето му се късаше като видя самотата, изписана на лицето й, но тя бе непреклонна още от самото начало и държеше на решението си, без значение какво й струваше то. Бойд разбра, че от време на време тя се чуваше със Спенсър. Разказа им, че бил изгряваща звезда във Вашингтон като помощник на сенатора, но през повечето време бе мълчалива.
Къщата на ранчото сега изглеждаше много по-различна, всичко бе чисто, ново, прясно боядисано. Той почти не можеше да я познае, докато сядаха на вечеря около голяма дъбова маса в уютната, боядисана в жълто кухня. Дори вече не можеше да си представи майка й в тази къща, за добър късмет същият бе случаят и с Кристъл.
Тя все още си мислеше за баща си, когато излизаше на дълги разходки. Не можеше вече да язди, преди да се роди бебето, но бе непрекъснато заета. Превърна стаята на Джарид в детска. Боядиса я в бледосиньо, окачи ефирни завеси.
— Ами ако е момиче? — закачи я Бойд, преди да си тръгнат.
Тя се усмихна спокойно.
— Няма да е.
Когато на следващата сутрин Хироко дойде да я види, намери я седнала безмълвна в стаята си; изражението й бе сериозно и съсредоточено. Споменът в нея трепна, когато видя как лицето на Кристъл се сгърчи от болка.
— Май бебето тръгна, а?
— Да.
Кристъл се усмихна болезнено и в следващия миг сграбчи дръжките на стола си. Не бе в състояние да говори и Хироко изтича да извика Бойд и да му каже да се обади на лекаря. Караха я да постъпи в болница преди месеци, но Кристъл заяви, че иска да роди бебето у дома си. Хората още помнеха лицето й, филмите, в които се бе снимала, все още се въртяха, хората в града неведнъж я познаваха и се зазяпваха в нея, чудейки се дали бе онази, същата. Не искаше никой да узнае за бебето, особено вестниците, журналистите. Вестта не биваше да се разпространява. Ако това станеше, щеше да избухне нов скандал и Спенсър също щеше да научи. Тя искаше да избегне това на всяка цена.
Но цената, както Бойд и Хироко знаеха твърде добре, можеше да бъде самото бебе. Бяха загубили второто си дете тъкмо по този начин, а можеха да изгубят и Джейн, ако не бе помогнала Кристъл. Но доктор Гуд бе казал, че е здрава и млада. Нямаше причина едно двайсет и четири годишно момиче да не роди у дома си, щом желае това.
Бойд се обади на доктор Гуд и той дойде след час. По това време Кристъл вече едва си поемаше дъх между два пристъпа. Лицето й бе плувнало в пот, Хироко седеше до нея, държеше й ръцете, досущ както Кристъл бе постъпила с нея преди време. Бойд изведе Джейн навън да си играе в градината, докато доктор Гуд с помощта на Хироко се зае с израждането.
В късния следобед Хироко излезе за малко, изглеждаше разтревожена и напрегната и каза на мъжа си да си иде с детето у дома. Доктор Гуд бе обявил, че раждането можеше да се проточи и през нощта.
— Не се ли е родило още?
Той се тревожеше за приятелката си. Родилните мъки продължаваха твърде дълго и му бе трудно да предположи, че бебето още не се е родило.
— Докторът казва, че бебето е много голямо. Бойд потърси погледа й, спомни си изживяванията им с Джейн, но, преди да се върне в къщата, жена му се усмихна.
— Може би ще излезе скоро.
Това бяха същите думи, които тя каза и на Кристъл преди малко, докато тя се мъчеше да изтласка бебето с помощта на опитния доктор Гуд.
Това бе същият лекар, който бе отказал да дойде в дома на Хироко преди седем и половина години, защото японците бяха убили сина му. Сега обаче я наблюдаваше и бе трогнат от нежността, състраданието и мъдростта й. Тя сякаш излъчваше някаква вътрешна светлина, дълбока, блага и религиозна, и в един момент му се прииска да й се извини. Знаеше, че второто им дете бе починало и се запита дали не би могъл да им помогне тогава.