Хироко не му каза нищо, докато той я гледаше, само тихо насърчаваше Кристъл, оставяше се тя да стиска ръцете й, плачеше заедно с нея сега, когато я болеше толкова много, все по-често и по-силно, а от бебето още нямаше и следа.
— Може би ще трябва да я отведем в болница.
Той имаше предвид цезарово сечение, но Кристъл изведнъж излезе от кошмарното си състояние и го погледна така ядно, че той се сепна.
— Не! Оставам тук!
Преди година бе обвинена в убийство. Само това й липсваше сега — да ликвидира окончателно кариерата на Спенсър с едно извънбрачно дете. Ако някой само си помислеше, че можеше да е негово, то щеше да се появи още в утрешните вестници.
— Не! Ще се справя сама… О, Господи…
Болката отново я преряза, преди да може да проговори и, след като знаеше какво бе поискал да направи лекарят, тя се напъна по-силно. То помръдна надолу този път и, когато тя напъна отново, лекарят кимна.
— Ако можеш да направиш още няколко напъна като тези, можем съвсем скоро да си имаме едно бебенце.
Тя се усмихна едва-едва на Хироко между два пристъпа, а лекарят, без да обяснява къде отива, излезе да извика сестрата. Беше я предупредил, че можеше да им потрябва линейка пред ранчото на Уайът. Можеше да се наложи да закарат Кристъл в болницата в Напа. Той не възнамеряваше да рискува живота й, ако родилните мъки продължаваха още. Сестрата обеща да остане на място в очакване и да съобщи на шофьора на линейката за всеки случай. Когато докторът се върна, видя, че тя бе постигнала малък напредък.
— Хайде пак!… точно така… давай, напъни още по-силно!… по-силно!
Тя не можеше повече, очите й едва не изскочиха, а лицето й бе червено, толкова бе напрегната, че чувстваше как тялото й всеки момент ще избухне. Усещаше огромно налягане, сякаш отгоре й минаваше експресен влак. Но вече не можеше да го спре, трябваше да се напъва постоянно. Хироко я гледаше с удивени, широко отворени очи. Малко червено личице с черна копринена косица се показа между краката на Кристъл. То ядно изплака, когато доктор Гуд внимателно обърна раменцата му, доизмъкна го и го постави на корема на майка му. Тя бе толкова изтощена, че не можеше да проговори, но му се усмихна през сълзи и сетне, като го погледна, се засмя.
— Толкова е красив… о, толкова е красив…
Дори Хироко забеляза, че бе истинско копие на Спенсър. Кристъл се усмихна победоносно на лекаря, след като той отряза пъпната връв. Хироко я почисти и зави бебето в чиста бяла пелена.
— Казах ви, че ще се справя сама… Той се усмихна:
— Малко ме обезпокои. Този твой малък мъж трябва да има пет кила.
Претеглиха го на кухненското кантарче и докторът се оказа прав. Синът на Спенсър тежеше пет кила и няколко грама отгоре. Лекарят го подаде на майка му и тя отново му се усмихна. Той бе дар направо от Бога и точно така го нарече тя: Зебедия. Дар от Бога. Силно име за едно силно дете, родено от любов, любов към баща му, която тя бе носила толкова дълго в сърцето си.
Лекарят остана още малко, докато тя и детето не потънаха в спокоен сън.
За всички това бе един тежък ден, особено за Кристъл. Той тихо излезе от стаята и намери Хироко, седнала във всекидневната. Тя му предложи чаша димящ чай и, поколебал се за миг, той я прие. Дори и сега му бе трудно да говори с нея, но тя си бе спечелила уважението му този ден и той съжали, че не бе станало и по-рано.
— Много ми помогнахте, мисис Уебстър — рече предпазливо той, а тя се усмихна.
Бе много мъдра за годините си. Животът й не се бе оказал лесен, но й бе донесъл и щастливи мигове, благодарение на мъжа й и Кристъл.
— Благодаря.
Тя му се усмихна свенливо, а когато той си тръгна, тържествено се ръкува с нея. Не бе извинение, бе прекалено късно за това. Но това бе първата стъпка към приемането й.
Лекарят разказа всичко на сестрата, когато отиде в кабинета си на следващата сутрин. Бе необходимо да минат десет години, докато й простят, че бе японка, и докато стигнат до заключението, че Хироко Уебстър бе добра жена.
Тя забеляза, че след този случай хората я гледаха по-различно, а един ден, когато отиде до магазина с Джейн, касиерката й се усмихна и я поздрави, след като десет години я бе обслужвала, без да обели и думица.
Бебето на Кристъл растеше здраво и силно. Тя също се възстанови учудващо бързо, а когато то стана на един месец, го кръстиха в църквата, където се ожени сестра й. Името му бе Зебедия Тад Уайът, а кръстници му бяха Бойд и Хироко Уебстър.