След службата Кристъл даде на малката Джейн да подържи бебето. Заспалият малчуган й натежа и всички се засмяха, но тя ги погледна намръщена тревожно и зададе на Кристъл въпрос, който насълзи очите й:
— Кой ще му бъде татко?
Кристъл се пребори със сълзите, докато я гледаше как държеше детето на Спенсър.
— Май съм му само аз. И може би всички ще трябва да го обичаме малко повече.
Запита се дали и Зеб щеше един ден да й зададе същия въпрос.
— Мога ли да му бъда леля?
— Разбира се, че можеш — сълзите потекоха по бузите на Кристъл, докато ги целуваше и двамата.
— Леля Джейн. Той ще те обича толкова много, когато порасне.
Момиченцето бе страшно доволно, когато подаваше Зебедия Уайът на майка му.
Четиридесета глава
Четири дни след Деня на благодарността, на 26 ноември 1956 година, Зебедия отпразнува първия си рожден ден. Същата тази година Ингрид Бергман засне Анастасия, след като се бе възстановила от почти същия скандал, в който бе попаднала и Кристъл. Е, тя не бе толкова известна, колкото шведската актриса, но след процеса по обвинението й в убийство година по-рано, й тя щеше да стане повод за един нов скандал. Радваше се много, че го бе избегнала.
Кристъл сама приготви тортата на Зеб, а той се закикоти радостно, когато бръкна с двете се ръчички в нея. Джейн й помогна да го измият. Вече бе на осем години и обожаваше бебето. Най-много обичаше да си играе с него.
Хората, които десет години бяха отблъсквали Хироко, сега полека-лека я приемаха негласно. Обаче Джейн все още плащаше цената за смелостта на родителите си, мнозинството от децата я наричаха недоносче. Бе боязлива, страхуваше се от тях, а бе и прекалено умна за годините си. Благодарение на обучението й от Хироко, тя придобиваше дарбата да прощава и да е търпелива. Носеше Зеб навсякъде из ранчото и помагаше неимоверно на Кристъл, която бе твърде заета да наглежда цялата работа в ранчото, понякога дори работеше сама в полето.
Ранчото вървеше добре и тя продаде малко земя, за да направи известни подобрения. Знаеше обаче, че то никога нямаше да й осигури нещо повече от сносно преживяване. Единственото, което можеше да постигне, бе самоиздръжката на ранчото, за да получи минималните средства за себе си и за Зеб. То никога нямаше да ги направи богати или поне да им осигури и най-малък разкош. Затова тя се тревожеше от месеци.
Виждаше как Уебстърови се борят с живота ден подир ден, затова им даде и безплатна квартира, но досущ като ранчото, и бензиностанцията бе почти фалирала.
А сега трябваше да мисли и за Зеб. Знаеше, че скоро трябваше да си потърси работа и да задели пари за неговото бъдеще. Бе убедена, че няма да продаде ранчото. Все още помнеше думите на баща си, който й бе казал никога да не го продава. Така и щеше да направи, независимо какво щеше да й струва. Това бе нейният дом, домът на Зеб, а сега — и на Уебстърови.
Когато Спенсър й се обади, тя обаче не сподели тревогите си. Той все още й звънеше от време на време, ала от страх, че щеше да чуе гласа на бебето, тя разговаряше накъсо с него. Обаждаше й се все по-рядко и по-рядко. Само се измъчваше, когато чуваше гласа й, а тя му бе казала недвусмислено, че не иска да го види. Бе ужасена, че, ако се върнеше, щеше да види Зеб, а това бе тайна, която пазеше с цената на живота си. Знаеше, че Спенсър се справя добре, чете за него веднъж в Тайм, а понякога и в местните вестници.
През пролетта на 1957-а страната се радваше на икономически просперитет, който имаше твърде малко общи неща с реалностите на живота на Кристъл. Затова тя разбираше, че трябваше да предприеме нещо. Преживяха тежка зима и нямаше защо повече да пренебрегва фактите. Трябваше да си намери работа и да започне да печели пари.
Зеб бе вече на година и половина и тичаше подир Джейн навсякъде. Едва я дочакваше да се върне от училище. Един майски следобед тя и Хироко ги следваха по черния път през лозята. След като го бе обмисляла с месеци, беше взела решението си предишната вечер. Можеше да върши само едно нещо, а след две години скандалът бе позабравен. Бе решила да се върне в Холивуд и да опита отново.
Когато й го каза, Хироко я погледна нещастна. Винаги се бе питала дали Кристъл щеше някога да се върне. И донякъде решението й не я изненада. Щяха да бъдат много нещастни, ако ги напуснеше, можеше дори и да продаде ранчото. Но Кристъл веднага ги успокои, а онова, което им каза, направо слиса Хироко.
— Искам да оставя Зеб при вас, тук.
Гледаше го как следва Джейн, как по-голямото дете се кикоти, а Зеб така се смееше от сърце, че сърцето на майка му се късаше. С всеки миг, с всеки ден той й напомняше за баща й.