— Ще отидеш в Лос Анжелис без него? — Хироко не можеше да повярва.
— Така трябва. Виж какво се случи с Ингрид Бергман. Може да минат години, преди да ме допуснат да се снимам. Могат и изобщо да ме изхвърлят. Но си струва да опитам. Това е единственото нещо, което умея.
Освен това знаеше, че бе добра. Предишната година бе гледала филмите си отново и бе заинтригувана да се види на екрана. Вече двайсет и пет годишна, излъчваше зрялост, която само бе умножила красотата й, макар тя да не го съзнаваше.
Тази година щеше да навърши двайсет и шест и трябваше да мисли и за детето си. Сега бе времето да замине, преди да е остаряла и да са я забравили напълно. Нарочно бе прекъснала връзките си с всички в Холивуд и може би щеше да се наложи да започне отначало. Този път обаче щеше да го постигне с много работа, а не с лесните запознанства с хора като Ърни. Никога повече нямаше да приеме нечии услуги. Този урок го бе усвоила.
Вечерта Хироко съобщи новината на мъжа си и той бе изненадан досущ като нея, че Кристъл възнамерява да замине.
— И оставя Зеб при нас, така ли?
Хироко кимна, а Бойд бе трогнат. Това бе последното доказателство за това колко им вярва. Знаеха колко силно обича сина си.
През юни, една седмица преди да замине, Кристъл плака непрестанно. Все едно откъсваше сърцето от душата си, но знаеше, че трябваше да го направи, заради самия него. По-добре сега, отколкото след десет години, тогава щеше да е прекалено късно.
— Ами ако ме забрави? — тихичко плачеше пред приятелката си, а Хироко я гледаше как се терзае, преди да замине. Чудеше се дали самата тя бе в състояние да го стори.
Но в един ясен юнски ден го целуна за последен път, постоя дълго на обляната в слънце веранда, загледана в земята, която й принадлежеше, усетила отново онзи порив на сърцето, който й бе останал от баща й. Прегърна силно Зеб, усети сладостния аромат на неговата плът, а сетне, след сподавено ридание, го подаде на Хироко.
— Грижи се добре за него.
Той се разплака и протегна ръчички. От раждането си до сега не се бе отделял от нея. И изведнъж тя го изоставяше. Обеща да се върне веднага, щом това станеше възможно, но средствата й нямаше да й позволят да си идва често.
Бойд я закара до града и я изчака да се качи в автобуса. Тя отново го прегърна с насълзени очи.
— Грижи се за моето момченце…
— Не се тревожи, той ще е добре. Ти се пази.
Не можеше да не си помисли за нещастията, които я бяха сполетели преди, но този път бе по-възрастна и по-умна.
Тя се отби в Сан Франциско за един ден да си купи дрехи, бе доста предпазлива в покупките. Трябваше да внимава заради малкото пари, с които разполагаше, но този път поне знаеше от какво има нужда.
Купи си рокли, които подчертаваха тялото й, без да го правят вулгарно.
Чак тогава разбра колко бе отслабнала, докато бе живяла в ранчото. Като си ходеше с дънки, не се бе замисляла за това, но сега видя колко бе отслабнала — това обаче само подчертаваше дължината на краката й, тънкия й кръст и пълния й бюст.
Купи си шапки, които подчертаваха лицето й, както и обувки с висок ток, с които едва вървеше.
Отби се да види Хари и Пърл и вечеря с тях. Пя за тях една вечер в ресторанта, просто да види как щеше да се почувства, а и заради доброто старо минало. Бе учудена, че още можеше да го прави. Но присъствието й там й напомни за нощта, в която Спенсър я бе открил след годежа си.
Всичко, и навсякъде й напомняше за него. Молеше се само Л.А. да не й напомня за Ърни.
Пристигна в Холивуд на следващия ден. Чувстваше се като едно забравено от всички лице. Никой не я разпозна, когато отседна в един евтин хотел. Бе просто поредното хубаво момиче, дошло в Града на мечтите, за да бъде открито.
Изчака един ден, за да се ориентира и на два пъти позвъни до дома. Зеб бил добре, хранел се хубаво, върнал се в голямата къща да я търси, но Джейн го последвала и го върнала. Хироко твърдеше, че се чувствал добре.
На следващата сутрин с треперещи ръце тя избра номера на единия от импресариите, с които се бе запознала преди години. От онзи ден, когато бе дошла в Холивуд заедно с Пърл, бяха минали пет години, но този път тя знаеше какво трябва да направи. Той й назначи среща и тя се видя с него същия следобед. Беше обаче рязък.
— Ако искаш да знаеш истината, не бих могъл да те ползвам.
— Защо?
Очите й бяха тъжни и широко отворени, но тя бе все така умопомрачително хубава. Беше адски тъжно, но това бе истината. Не можеше да я използва.
— Защото ти уби човек. А това е странен град. Всеки би направил всичко, което може на всекиго; имат етиката на разгонено псе. Но когато стане дума за моралните клаузи в договорите им, студиата искат да работят с девици. Искат всички да бъдат чистички, да действат възпитаничко. Не можеш да си обратен, или луд, или да се правиш на голям любовчия. Ако някой те свали, или пък се забъркаш с нечия съпруга, ако не дай си Боже убиеш някого, с теб е свършено. Послушай съвета ми, малката, върни се там, където беше последните две години, и забрави за всичко.