Каза й го съвсем ясно и тя си помисли да послуша съвета му. Ала имаше пари да остане поне два месеца и още не бе готова да се откаже. През следващата седмица се срещна с още трима импресарии, но и те й казаха същите неща, макар и с малко по-умерени думи. Смисълът обаче бе един и същ. С нейната холивудска кариера бе свършено. Признаваха, че последните й два филма бяха добри, че гласът й бе страхотен, че всички режисьори, с които бе работила, я харесваха, но въпреки това студиата не искаха да имат нищо общо с нея.
Бяха изминали две седмици, откак бе пристигнала. Бе отегчителен слънчев ден, тя седеше посърнала в един ресторант и пиеше лимонада, когато видя един от мъжете, с които се бе снимала заедно в главните роли. Отначало той се взря в нея, а сетне полека се приближи.
— Кристъл, ти ли това?
Тя кимна, а той свали шапката си и се усмихна. Бе добър човек, въпреки славата си, и с него бе приятно да се работи.
— Да, поне така си мисля. Как поменуваш, Лу?
— Ами, добре съм. Къде, по дяволите, се изгуби толкова време?
— Нямаше ме.
И двамата знаеха защо, но той не спомена нищо за процеса или за убийството на Ърни.
— Какво правиш тук? Да не би да снимаш филм? Не бе чул, че се бе върнала, нито, че се е завърнала в киното, но те никога не бяха били близки, макар и той да я харесваше. Винаги бе смятал, че бе жалко, че се бе случило така с нея. Тя бе добра професионалистка и той смяташе, че един ден щеше да стане голяма звезда. Така мислеше и Ърни.
Тя се засмя и поклати глава.
— Не, не работя — докато му отговаряше, в погледа й се четеше примирение. — Никой не ме иска.
— Момчетата тук са доста грубички.
Самият той бе имал проблеми след слуховете, че бил хомосексуалист и се бе наложило да се ожени за сестрата на любовника си. Сега всичко отново бе наред. Никой в Холивуд не искаше да приеме истината. Или трябваше да играеш по техните правила, или да се откажеш.
— Кой ти е импресарио?
— Същата работа — никой.
— По дяволите — той седна на един свободен стол. Искаше му се да й помогне. Изведнъж му хрумна нещо. — Не отиде ли направо при някой режисьор? Понякога това върши работа. Ако поискат да те вземат, те знаят чии ръце да извият, телефоните се раззвъняват и хоп — утре си на работа.
Тя пак поклати глава.
— Мисля си, че в моя случай няма да е толкова лесно.
— Слушай… къде си отседнала? — тя му каза и той надраска адреса й върху салфетката. — Не прави нищо. Не мърдай. Аз ще ти се обадя.
Страшно му бе жал за нея, но знаеше колко деликатен бе случаят. Тя не очакваше той да й помогне, дори не очакваше и да й се обади.
Две седмици по-късно вече почти се бе отказала, а и й беше много мъчно за Зеб, когато телефонът в задушната й стая иззвъня. Беше в края на юли и тя наистина бе готова да се откаже и да си върви у дома. Нямаше никакъв смисъл да остава и през август. Но вдигна телефона и чу гласа на Лу.
— Имаш ли молив, Кристъл? Запиши си следното. Даде й две имена, едното на режисьор, другото на добре известен продуцент. Те правеха филми, които печелеха наградите на Академията, и тя едва не му се изсмя, че й предлагаше да им се обади.
— Слушай, аз говорих и с двамата, те са страхотни момчета. Режисьорът не бе много сигурен какво би могъл да направи за теб, но иска да опита. Но Брайън Форд ми каза непременно да му се обадиш.
— Не знам, Лу. Мислех вече да се отказвам, но все пак ти благодаря.
— Слушай — гласът му прозвуча раздразнен, — ако не им се обадиш, излагаш мен. Казах им, че искаш отново да работиш. Сега, искаш ли, или не искаш?
— Искам… но… те знаят ли за процеса?
— Да не се майтапиш? — засмя се мрачно той. Шестнайсет души му бяха казали да върви по дяволите. Защото знаеха. Всички знаеха. — Просто им дрънни една жица. Какво толкова можеш да загубиш, освен празните си джобове?
Той бе прав и тя се обади и на двамата на следващата сутрин. Франк Уйлямс бе откровен с нея, каза й, че навярно ще е невъзможно да намери работа, но й предложи пробни снимки и, ако станеха добре, можеше да ги използва. Тя реши да ги направи и сетне да се обади на продуцента.
Първите снимки станаха слабички, бе нервна, сякаш бе забравила всичко, което някога знаеше. Но Франк настоя да опитат отново и следващите се получиха подобри. Той ги изгледа критично заедно с нея и й каза къде грешеше. Тя разбра, че отново се нуждаеше от учител, но не можеше да си го позволи. Замисли се има ли смисъл да се обажда на Брайън Форд. Пробните снимки не бяха нещо особено, тя бе уморена и превъзбудена, а освен всичко друго имаше зад гърба си гадно минало. Ала отново се обади, за да не отиде застъпничеството на Лу нахалост. Поне можеше да му каже, че бе опитала, преди да се върне в ранчото при бебето си. Почти се радваше, че не се бе получило нищо. Вече едва издържаше без него.