Секретарката на Брайън Форд й уреди среща за следващия следобед и май знаеше коя бе тя.
На следващия ден Кристъл взе такси до кантората му. Бе в Северен Холивуд и тя нервно наблюдаваше таксиметъра. Беше забравила колко скъпи бяха такситата. Бе в града точно от пет седмици и мършавите й фондове се стопяваха бързо. Понякога дори пропускаше да яде, а и поради жегата и липсата на Зеб, почти нямаше апетит.
Секретарката й каза да изчака и това очакване й се стори безкрайно. Най-сетне я въведе в кабинета му.
Кристъл бе облечена в бяла рокля с дълга цепка на тясната пола, бе разчесвала платинената си коса, докато не блесна, този път я бе пуснала свободно върху раменете и гърба си, както бе правила отдавна, като дете през лятото. Бе обута с бели сандали на високи токове, носеше ръкавици, но почти нямаше грим. Писнало й бе да се гласи, да се прави на такава, каквато не бе. Искаше да си иде у дома и да навлече дънките си. Както и да е, това бе последната й спирка преди тръгването. Искаше да свърши и да се прибира и донякъде това бе изписано в очите й, когато секретарката я въведе в кабинета на Форд.
Бе огромна, добре обзаведена стая, по лавицата на едната стена бяха подредени Оскари, имаше камина, огромно стъклено писалище и дебел сив килим.
Докато той я наблюдаваше как пресича стаята, тя видя, че бе силен мъж със снежнобяла коса, остри сини очи, а когато се изправи да се ръкува, видя, че бе почти гигант. Беше поне метър и деветдесет и имаше дълбок, мелодичен глас. Преди много, много време е бил актьор. Но още в началото бе решил, че други неща го интересуват повече от това да зубри реплики. На двайсет и пет години бе станал режисьор, а десет години по-късно вече бе продуцент на големи филми. И сега, на своите петдесет и пет години, имаше зад гърба си две десетилетия филмова история. От години правеше добри филми и всички го уважаваха. Кристъл осъзна, че за нея бе чест дори това, че я бе приел, което показваше колко той уважаваше и обичаше Лу.
Усмихна й се приветливо, покани я да седне, предложи и цигара, която тя отказа. Той запали и присви очи, докато я гледаше. Изглеждаше така, сякаш мястото му бе да обикаля на кон из полето, както баща й, вместо да седи зад писалището и да продуцира филми. В него нямаше нищо от лекомисления блясък на Ернесто Салваторе. Този мъж бе както достоен, така и влиятелен.
— Лу ми каза, че не ти било лесно, откак си се върнала.
Тя кимна, дори не се чувстваше нервна в негово присъствие, изглеждаше й почти като баща.
— Мисля, че го очаквах.
И двамата знаеха защо, но той бе достатъчно учтив, за да не го спомене.
— И никакъв успех, а? — присви очи от дима на цигарата, а тя поклати глава.
— Никакъв. Утре си заминавам.
— Жалко. Тъкмо имах една идея за теб.
Тя обаче не бе сигурна дали това вече я интересуваше. С каквото и да се заемеше тук, то щеше да я отдели от Зеб, а тя бе решила, че не би желала да е така.
— Започваме един нов филм. Бих искал да вмъкна една малка роля за теб. Просто отново да се върнеш в играта. Нищо особено. Но тя би могла да покаже каква реакция ще получиш.
— Това филм на някое студио ли е?
Знаеше, че не биха я допуснали да работи, независимо колко малка бе ролята, но той поклати глава. Франк Уйлям вече му бе показал пробите и той ги бе харесал.
— Не, ще снимам независимо. Разбира се, те ще се заемат с разпространението. Но няма да имат думата кой да се снима и кой не.
Той дори си бе помислил да й предложи да използва ново име, но всъщност не искаше да стане така. Независимо от това какво бе сторила, Кристъл Уайът бе започнала да гради имиджа си на много добра актриса.
— Искаш ли да си помислиш? Ще започнем чак през септември.
— Ще искате ли да подпиша договор с вас? Той се усмихна и отново поклати глава.
— Само за този филм. Аз нямам нищо общо с робовладелческия бизнес.
Разбра, че той знаеше историята й с Ърни, но във всеки случай искаше да й даде работа. Почувства как я облива вълна на благодарност, изпита и изкушението да опита.
— Мога ли да си помисля няколко дни?
И двамата обаче знаеха, че това бе единственият шанс, който щеше да получи. Тя не се правеше на прекалено свенлива, просто искаше да реши дали си струваше да изостави отново Зеб.