Той отново се ръкува с нея и я изпрати до вратата, а тя се почувства доста спокойна в негово присъствие. Лу се бе оказал прав. Брайън Форд бе добър човек и той й отваряше отново вратата да се завърне в киното.
Цяла нощ не спа, лежа и мисли, а на сутринта му се обади да съобщи, че приема предложението. Тонът му подсказа, че бе доволен от новината. Каза й, че ще й изпрати договора и сценария.
— Виж някой адвокат да прегледа договора ти — отново напомняне за Ърни. — Трябва да се явиш на снимачната площадка чак на петнадесети септември.
Това бе най-добрата новина от последната седмица. Можеше да се върне и да прекара със Зеб август и половината от септември. Обади се на Лу да му благодари и взе от него името на адвоката му, който прегледа договора й.
Сетне, след като остави в офиса на Форд адреса си, тя отлетя за дома. Същата вечер вече бе в автобуса за долината. Още бе трогната от вниманието на Форд и късно вечерта, стиснала бебето си в ръце в кухнята, тя се усмихна на себе си. Стана! Успя!
Най-хубавото обаче бе, че си бе с него у дома.
Шест седмици тя тича и игра с него, оставяше го само за броени минути.
Бойд и Хироко се радваха за нея. Шест седмици по-късно тя отлетя отново на юг. Ролята бе малка, но Форд се бе погрижил да е добра. Искаше тя да сполучи. Смяташе, че има талант и я харесваше.
Допадаха му честността й, откритостта, топлотата, неафишираният й кураж, породен от преживените трудности. Това бе щедра добавка към красотата й и прибавяше истинност в играта й. Както винаги, той гледаше заснетия материал всеки ден и се убеди в правотата си. Предложи й работа и в друг филм и, когато си отиде при Зеб по Коледа, вече бе в състояние да купи на всички прилични подаръци.
Трябваше веднага след празниците да лети отново на юг.
Работи здравата до март.
Вторият й филм бе добър и критиците бяха ласкави с нея. Миналото изведнъж бе забравено. Тя отново бе станала тяхна любимка, този път обаче си го бе извоювала сама. Бе добра актриса, която участваше в хубави филми, снимани от най-престижните продуценти на Холивуд. Нямаше номера, натиск, никакви задкулисни истории, никакъв подземен свят.
Призракът на Ърни Салваторе бе забравен, а Кристъл Уайът не само бе оцеляла, но и триумфираше.
Спенсър гледа втория й филм сам във Вашингтон и бе смаян, че я виждаше отново на екрана. Не бе й се обаждал с месеци и не знаеше нищо за възродената й кариера. Седеше си, взрян в екрана, и усещаше тъпа болка в сърцето, докато я гледаше.
На следващата сутрин се опита да й се обади. Телефонът в ранчото обаче не отговаряше, а той нямаше и представа как да я открие в Холивуд. Пък нямаше и смисъл да й звъни. Последния път, когато говори с нея, тя бе съвсем ясна. Не искаше да й се обажда. А и неговият собствен живот бе изцяло зает. Вече бе най-важният помощник на сенатора и бе решил да не се кандидатира за Конгреса.
Вече бе началото на 1959 година и Кристъл започваше работа по нов филм. Имаше си собствен апартамент и за пръв път в живота си се чувстваше сигурна. Всички филмови студиа вече я желаеха, но тя предпочиташе да работи за Брайън Форд. Това донякъде я ограничаваше, но й харесваше качеството на филмите, които той правеше, а и той я бе научил на доста неща. Печелеше и сума пари.
От време на време я водеше на вечеря, бяха добри приятели, но той никога не поиска от нея повече от онова, което тя искаше да му предложи. Тя живееше само за детето си. Всяка вечер говореше със Зеб по телефона и живееше само заради паузите между филмите, които снимаше.
Една вечер вечеряше с Брайън в Чейзънс и той се обърна към нея, леко усмихнат.
— Кое е онова, което те кара да тичаш непрекъснато на север?
Предполагаше, че бе някой мъж, защото тя не се обвързваше с никого тук, но тя се усмихна и се поколеба, преди да отговори. Знаеше обаче, че можеше да му се довери и, почувствала се неочаквано сърдечна, тя му каза.
— Ранчото и синът ми. Той живее там с мои стари приятели, докато съм на работа.
Брайън се намръщи като я погледна и сниши гласа си, когато отново заговори.
— Кристъл, била ли си някога омъжена? — тя поклати глава, а и той смяташе, че бе така. — Никога не казвай някому за това. Спомни си какво направиха с Ингрид Бергман. Ще те прогонят от този град тъй бързо, че няма дори да се усетиш.
— Знам — въздъхна тя. — Затова го държа там. Могат евентуално да изтърпят едно убийство, но не и незаконородено дете.
— На колко години е?
Интересуваше го и чие дете бе. Може би затова бе убила Ърни, може би това бе свързано с детето. Никога не я бе питал, нямаше да го стори и сега, но мисълта просто му хрумна, докато чакаше отговора й.