— На две и половина.
От смъртта на Ърни бяха минали три години и половина и така той получи отговора, който бе търсил.
— Значи не е от Ърни.
— О, Господи, не — засмя се тя. — По-скоро бих се самоубила, отколкото да родя дете от него.
Той също се усмихна.
— Не бих казал, че не съм съгласен с теб. Винаги съм съжалявал, че се бе забъркала с него. Някой би трябвало да го убие далеч преди теб.
— Аз не съм го убила — рече тихо тя и го погледна право в очите. — Единственият начин на защита обаче бе да бъде представено като самоотбрана. Нямаше свидетели, които да ме видят как си тръгвам от Малибу, нито да ме видят да се прибирам у дома. А полицията твърдеше, че съм имала и мотиви, и възможност да го направя. Поехме по единствения път, който бе отворен за нас. И спечелихме. И май това е най-важното сега.
Хората все още смятаха, че бе убила човек, а от това, разбира се, я болеше. В техните очи тя бе убийца. И като си мислеше сега за това, смяташе, че бе истинско чудо, че има работа. Погледна го с блага усмивка, погледът й бе изпълнен с уважение към него за това, което бе сторил за нея.
— Благодаря ти, че ми се довери. Научих маса неща от теб.
— Тези неща са винаги взаимни — сетне той отново се запита кой бе мъжът. — Бащата на сина ти живее ли с вас в ранчото?
Бе решил, че тъкмо затова тя се връща след всеки филм — не само заради сина, а и заради бащата.
Тя обаче мълчаливо поклати глава. Вече бе постигнала мир в душата си по този въпрос. Бе постъпила правилно, като го бе отпратила. И винаги се радваше, когато узнаеше, че Спенсър се справя добре. Той бе излязъл завинаги от живота й, но й оставаше Зеб. Той бе специален подарък… нейния малък подарък от Бога.
— Баща му си замина, преди да се роди. Не знае, че има син.
Брайън я изгледа дълго и сурово, у него се зароди още по-голямо уважение към нея.
— Трябва да ти е било адски трудно.
Тя се усмихна. Съжаляваше за някои неща в живота си, но никога — за бебето си. Сетне поговориха за новия й филм, той имаше и нови планове за нея, а когато плащаше сметката, й се усмихна приветливо.
— Някой ден наскоро ще ти изкараме един Оскар. Тя обаче не умираше за наградата. Отново бе звезда, този път голяма. Хората я познаваха навсякъде, искаха й автографи, щом излезеше. Познаваха я дори когато пътуваше към ранчото, но там тя се държеше съвсем кротко. Не искаше никой да открие Зеб и новината да стигне до пресата.
Излиза още няколко пъти с Брайън, а когато снимките на филма свършиха, той даде голямо парти. Бе поканил неколцина приятели да отседнат при него и Кристъл се оказа една от тях. Докато наблюдаваха как слънцето изгрява и им сервираха мексиканска закуска във вътрешния двор, й разказа тихо за синовете си. И двамата загинали във войната, а след това бракът му изобщо не се възстановил. Най-накрая се развели и жена му си заминала за Ню Йорк. Призна на Кристъл, че това бе променило непоправимо живота му. Нямал желание да се ожени отново и сега тя разбираше защо; когато веднъж го покани да й дойде на гости в ранчото, той отклони поканата. Знаеше за Зеб, затова нямаше какво да крие, не бе обвързана с него, а просто искаше да прояви любезност към един приятел. Но да види сина й щеше да му причини голяма болка. Той й обясни, че дори не искал да вижда деца около себе си, напомняли му прекалено много за неговите собствени синове.
И двамата бяха платили прекалено висока цена за живота, който сега водеха, ала въпреки това и двамата бяха се сдобили с дълбочина на мисълта. Това си личеше по филмите, които той правеше, и по актьорските изяви на Кристъл.
Говориха си с часове, след като всички си отидоха, а после той я откара до дома й. Тя щеше да се връща в ранчото след няколко дни. Възнамеряваше да остане там през лятото и да започне новия си филм през есента. За пръв път режисьорът щеше да е друг. Брайън обаче я бе окуражат да се съгласи, смяташе, че промяната щеше да се отрази добре на кариерата й. За след това имаше нов проект за нея. Изглежда общите им проекти се простираха с години напред.
Когато пристигнаха до апартамента й, тя го покани да се качи, но той каза, че бил прекалено уморен след дългата нощ. Замина си, но й се обади следобеда. Попита я дали би желала да вечеря с него, преди да замине, и тя бе трогната, че й се бе обадил.
Отидоха в един ресторант в Глендейл и, когато Кристъл го погледна в очите, те й се сториха тъжни. Запита се какво ли го безпокои и много се учуди, когато взе ръката й в голямата си лапа.
— Не знам как да ти го кажа. Мислил съм за това отдавна, но сега ми се вижда адски глупаво.