Тя пак се запита какво го тревожеше и му се усмихна топло. Този мъж много й харесваше. Той бе на петдесет и седем години, а това лято в ранчото тя щеше да навърши двайсет и осем. Но бе трогната от това колко ценеше той приятелството им.
— Бих искал да прекарам известно време с теб, когато се върнеш. Ще ми бъде непривично, че ще работиш за някой друг този път. Ще ми липсваш.
Тя леко се засмя.
— Разбира се, че ще прекараме известно време заедно. А освен това ще отсъствам за малко. Пък и през януари започваме работа по твоя нов филм.
Той обаче разбра, че тя не бе схванала какво и бе казал.
— Исках да кажа, че бих искал да отида с теб някъде за няколко дни — когато го погледна, тя бе изумена. Никога не й бе казвал нещо подобно.
— Ти си първата жена, с която съм говорил истински от доста време насам.
Той самият все още бе учуден на себе си, че й бе казал за синовете си. Не бе говорил за това с никого през последните години. Повечето от свободното си време прекарваше сам, грижеше се за градинката си, четеше, разхождаше се, работеше по новите си идеи, четеше сценариите на бъдещите си филми. Сред хаоса на Холивуд той бе солиден, спокоен, самотен мъж — умен, достоен и забележителен.
— Не би ли искал да дойдеш в ранчото? — покани го тя отново, както и преди време. Почуди се каква ли щеше да е реакцията му сега, но той се усмихна и поклати глава.
— Това си е твое лично време. Не искам да се натрапвам. Бихме могли да отидем някъде, когато се върнеш.
А сетне какво? Щяха ли да си останат приятели? Тя малко се тревожеше от този въпрос, но по пътя към нейния апартамент той я успокои. Искаше от нея съвсем малко повече, отколкото имаше сега.
— Не казвам, че съм влюбен в теб, Кристъл Уайът. Не съм. Не мисля, че бих могъл отново да се влюбя. Всичко това за мен е минало. А и животът ми сега е спокоен — той й се усмихна, докато пътуваха в нощта. — Не желая деца, брак, задължения, лъжи. Искам приятел, с когото да ми е хубаво да поговоря, някой, който да е около мен понякога, но не и винаги. Наистина не искам нищо повече, а и като те гледам, независимо колко по-млада си, понякога смятам, че и ти имаш нужда от същото. Искаш да работиш много, да постигнеш успех, но в крайна сметка да се върнеш в ранчото си. Прав ли съм?
Тя кимна. Той я бе разбрал отлично.
— Да, прав си. Аз вече получих всичко, което исках от живота. Един мъж, когото обичах повече от всичко на света, успеха… а сега и Зеб. Това ми стига.
За всичко това тя бе платила с много терзания и мъки.
— Не, това не е достатъчно. Един ден бих искал да те видя с някого, когото обичаш. Но точно сега, съвсем егоистично — усмихна се той — бих се радвал, ако се задоволиш да прекараш малко време с един старец.
Идеята да го нарича така я разсмя. Изглеждаше с двайсет или поне десет години по-млад от истинската си възраст. Грижеше се много за себе си. Играеше тенис, плуваше много, рядко оставаше до късно вечер, не участваше в гуляи. Тя не бе чувала никога да е свалял най-новата старлетка, нито пък някоя по-изявена актриса. Мислеше, че бе тъкмо това, което и изглеждаше — работяга, радващ се на успех, както и много добър човек.
— Кога се връщаш?
— Веднага след Празника на труда.
Малко след това започваше снимките на новия си филм.
Отговорът й го задоволи. Искаше му се да я чака тъй дълго и нямаше никакво желание да я посети в ранчото.
През лятото й се обади на няколко пъти, изпрати й книги, които бе сметнал, че ще й харесат, и много красива каубойска шапка за рождения й ден.
Тази година тя навърши двайсет и осем и го отпразнува с Бойд и Хироко в ранчото. От време на време се сещаше за Брайън.
Той бе по-различен от мъжете, които познаваше. В него нямаше страст, огън, нямаше я онази болезнена любов, която бяха преживели със Спенсър, нямаше я и онази грозота, която привнесе в живота й Ърни, нямаше диамантени гривни и кожени палта. Само една каубойска шапка, няколко книги, от време на време — писма, които я разсмиваха: за холивудския живот, който никога всъщност не се променяше, макар непрекъснато, всеки ден и всеки час да се преструваше, че го прави.
Когато се върна в Лос Анжелис, той я чакаше — така, както й бе обещал, преди да дойде лятото. Отидоха за няколко дни до Пуерто Валарта, но този път вече нямаше тайнствеността и изчезванията на Ърни, да прави бизнес с приятелчетата си — същите тези приятели, които навярно го убиха и я оставиха да бъде обвинена за това и евентуално да отиде в затвора.
Работата по новия филм вървеше добре и изглежда никой не забеляза новата й връзка. Отношенията й с Брайън Форд бяха тихи като самия него. Тя откри, че той бе дискретно свързан с политиката и даваше големи дарения на демократите. Особено му се нравеше младият Джак Кенеди, който тази година се кандидатира за президент. В края на краищата хората започнаха да се досещат за връзката й с Брайън. Пък и Кристъл не излизаше с никого другиго. В Холивуд обаче Брайън Форд бе смятан за светец. Никой не клюкарстваше за него, не си навираше носа в живота му и, застанала в сянката му, прожекторите на общественото мнение понамалиха силата си спрямо Кристъл.