Том бе много доволен, че той бе дошъл на сватбата, но имаше и много по-важни неща, за които да говори. Той и Беки отпътуваха под дъжд от ориз на сватбеното си пътешествие към океана, в Мендосино. Щяха да прекарат там две седмици, сетне щяха да се върнат и да заживеят в къщурката в ранчото, да работят с баща им, да си народят деца.
На Кристъл всичко това й се стори толкова досадно. Толкова обичайно и стандартно. В живота им нямаше нищо магическо, нищо рядко и необичайно, противно на хората, за които си мечтаеше тя или на кинозвездите, за които бе чела. Запита се дали и тя щеше да стане един ден такава, да се омъжи за едно от момчетата, които познаваше, някой от приятелите на Джарид, от момчетата, които все още ненавиждаше.
Изпита странно усещане при мисълта за това, чувстваше се разпъната на кръст от две възможности — познатия й свят… и светът отвъд него, пълен с потайности и с хубави непознати като онзи, когото бе срещнала на сватбата на сестра си.
Когато приключиха с чиниите и с чистенето, вече бе минало полунощ. Всичко бе прибрано, а баба й вече си бе легнала. В къщата цареше необичайна тишина.
Кристъл пожела лека нощ на родителите си, а баща й я изпрати бавно до стаята й, целуна я по бузата и я погледна нежно.
— Някой ден ще дойде и твоят ред… досущ както Беки.
Тя сви рамене, не бе очарована от тази възможност, а Джарид й подсвирна, подминавайки я към своята стая. Баща й отново се усмихна.
— Искаш ли да пояздим утре? Имам да свърша една работа и можеш да ми помогнеш — толкова се гордееше с нея, много повече, отколкото тя се досещаше.
Тя му се усмихна и кимна.
— Много бих искала, тате.
— Ще те събудя в пет. А сега отивай да поспиш. Той разроши косата й, а тя бавно притвори вратата.
За пръв път щеше да спи сама в стаята, без сестра си; струваше й се толкова спокойно. Най-сетне тук бяха изцяло нейни владения.
Тя си легна и с мисълта за Спенсър се унесе в сън.
А в хотелската си стая в Сан Франциско Спенсър Хил мислеше за Кристъл.
Трета глава
Първото бебе на Том и Беки се роди десет месеца след сватбата им. Появи се на бял свят в къщичката им в ранчото, в присъствието на Минерва и Оливия, докато Том нервно крачеше в очакване по верандата на главната къща. Беше здраво момченце, кръстиха го Уйлям, на името на бащата на Том — Уйлям Хенри Паркър.
Беки се гордееше страхотно с него, Том — също. Това бе един светъл момент в иначе трудната година за семейство Уайът.
Реколтата бе много слаба след проливните дъждове, пневмония събори Тад и той изобщо не се възстанови напълно от нея. Когато бебето се роди, все още се чувстваше слаб, ала се опитваше да се преструва, че бе добре. Само Кристъл знаеше колко отчайващо уморен бе той. Вече яздеха на по-къси разстояния, а той изпитваше облекчение, когато се приберяха и си легнеше, понякога дори без да вечеря. Започна да усеща подобрение чак когато кръстиха бебето, в деня, когато Индия получи независимост и два дни преди шестнайсетия рожден ден на Кристъл.
Уйлям бе кръстен в същата църква, в която Том и Беки се венчаха една година по-рано; Оливия покани шейсет техни приятели на гощавка. Празненството не беше тъй разточително като сватбата, но си беше все пак празник. Джини Уебстър бе кръстницата, а Том бе помолил Бойд да бъде кръстник, което бе една твърде болезнена тема за семейство Уайът.
Хироко бе все така отбягвана, единствената й приятелка бе Кристъл, но дори и тя не знаеше, че Хироко бе бременна. А местният лекар бе отказал да се грижи за нея. Неговият син бе загинал в Япония и той рязко й бе казал, че няма да й помогне детето й да види белия свят. Наложи се Бойд да я заведе на лекар в Сан Франциско, но не можеше да си позволи да я води прекалено често.
Доктор Йошикава бе благ и любезен мъж. Бе роден в Сан Диего и бе живял през целия си живот в Сан Франциско, но въпреки това след нападението над Пърл Харбър бе интерниран, както и всички с японски произход. Четири години се бе грижил за хората в лагера, опитвайки се да им помогне всячески при оскъдицата от лекарства. За него това бе време на разочарование и болка, ала си спечели уважението и предаността на хората, за които се бе грижил и с които бе живял.
Хироко бе научила за него от единствената японка, която познаваше в Сан Франциско, и го посети него, след като бе отритната от лекаря, за когото всички в долината имаха най-добро мнение. Доктор Йошикава я прегледа в присъствието на Бойд и ги увери, че всичко вървяло нормално. Ала той самият много добре знаеше колко трудно й е в тази непозната страна с хора, които я ненавиждаха, само заради цвета на кожата й, заради дръпнатите очи и факта, че бе родена в Киото.