Това й допадаше.
Във всеки случай около нея се шумеше повече, отколкото това й харесваше. Кариерата й бе още в повторното си начало, но вече бе уважавана актриса.
А през април Брайън получи онова, което бе пожелал. Кристъл бе като ударена от гръм, когато научи, че бе номинирана за наградите на Академията. И когато на официалната вечер на връчването на наградите отвориха плика и прочетоха името й, тя не можа да повярва. Бе спечелила наградата за най-добра женска роля. Тя бе още по-ценна за нея, защото бе във филм на Брайън.
Когато обявиха името й, той й стисна ръката, а тя остана безмълвна и неподвижна цяла минута, боейки се, че не бе чула добре. Сетне се изправи и тръгна по пътеката между редовете, а всички й ръкопляскаха и камерите я следваха неотлъчно. Не можеше да повярва, че това се случваше с нея, всичко бе размазано пред очите й, когато се изкачи на сцената и с треперещи ръце пое Оскара. Погледна към мястото, където Брайън бе седнал сред публиката.
— Не знам какво да кажа — започна тя по микрофона, а гласът й бе топъл и мелодичен както винаги. — … Никога не съм си представяла, че ще стоя тук и ще получа награда… Откъде да започна? Какво да кажа? Трябва да благодаря на толкова много хора, хората, които повярваха в мен. Най-важен сред тях, разбира се, е Брайън Форд, без когото сега щях да бера грозде и царевица в една долина далеч оттук. Но и на други хора трябва да благодаря… хора, които повярваха в мен толкова отдавна… един мъж на име Хари, който ми даде работа като певица, когато бях още на седемнайсет години… — Когато го изрече, в ресторанта в Сан Франциско Хари се разплака, без да го крие. — … и една много специална дама на име Пърл, която ме научи да танцувам и дойде с мен в Холивуд… и баща ми, който ми даде съвета да тръгна по белия свят и да следвам мечтите си… и всички режисьори, с които съм работила и които ме направиха актриса… моите партньори в този филм… и Луис Браун, който ме запозна с Брайън Форд… дължа всичко на всички вас. — Тя вдигна Оскара, очите й бяха насълзени. — Дължа ви тази награда. Също така и на моите приятели Бойд и Хироко, които се грижат за онова, което обичам най-много от всичко — сетне тя направи пауза, по бузите й се стичаха сълзи. — Специални благодарности на човека, който ми помогна да порасна, който е всичко за мен… и на Зеб, когото обичам най-много. — Тя се усмихна специално за него, знаеше, че вероятно я гледа по телевизията. — Благодаря на всички.
Тя помаха с ръка и с Оскара в ръка отиде до мястото си и седна, а публиката я аплодира. Знаеха откъде бе започнала и къде бе стигнала, знаеха и за много от нещата, които бе преживяла. Знаеха за процеса и й бяха простили. Бяха я приели и я бяха удостоили с най-голямата награда. Сълзите още се стичаха по бузите й, когато той я прегърна топло, а тя му се ухили победоносно.
— Това твое хлапе е истински късметлия — прошепна й той.
Камерите още я следваха, а сетне показаха общ план на аплодиращата публика. Почитателите й бяха доволни, а онези, чиито имена бе споменала, вече празнуваха по домовете си. Лу Браун гледаше предаването с приятели и бе очарован от нея, Бойд и Хироко бяха направо потресени и вдигнаха тост със саке в нейна чест. Пърл не спря да плаче още щом чу името на Кристъл, а Хари черпеше всички посетители на ресторанта с шампанско от долината Напа.
Във Вашингтон Спенсър се бе отказал да ходи на официална вечеря и си бе останал вкъщи със сериозна настинка. Седеше и я гледаше втренчено, мислеше си колко далеч бе стигнала и колко много би искал да е там и да сподели радостта й с нея. Бе истински глупак, че я бе оставил и се бе върнал сам във Вашингтон, но понякога се чудеше дали тя не го бе направила нарочно. Дали не го бе отпратила във Вашингтон при Елизабът, за да продължи кариерата си. Тя бе в състояние да постъпи така, ала сега вече бе твърде късно нещо да се промени. Той бе прекалено обвързан, прекалено въвлечен в политиката, а и в нейния живот вече имаше други хора. Видя как я разцелува мъжът, който седеше до нея. И, разбира се, предположи, че това бе тъй обичаният Зеб, когото тя спомена. Той бе щастливецът, помисли си Спенсър, дано поне да е добър с нея. Изглеждаше красива на екрана. Но той я познаваше и от друга страна — като онази жена, която бе причината мечтите му да се сбъднат, която бе споделила с него всичките си тайни… жената, която бе срещнал още като дете… жената, с която се завърна в долината.