Жената, която бе обичал повече от всичко на света, и дори сега, след толкова много време, все още обичаше.
Помисли си да й изпрати телеграма, но не знаеше докъде да я прати. Като си помисли за това, се натъжи. Беше я изгубил, тя бе заминала, а преживяното с нея бе най-хубавото нещо в целия му живот.
Изгаси телевизора, легна си и с часове си мисли за Кристъл.
И малкият Зеб си легна с мисълта за нея тази вечер. Вече бе на четири годинки и половина и когато тя каза името му, той се ухили на телевизора.
— Това е моята майка! — обяви той и подаде на Джейн чашата си с кола, докато я гледаше. Чудеше се какво ли правеше там, но Хироко му каза, че скоро щяла да си дойде.
Всички се гордееха с нея, но най-много от всички — Брайън Форд. Имаха много специални взаимоотношения и ако той бе по-млад и животът му бе протекъл по-иначе, преди да се запознае с нея, той би отишъл по-далеч, отколкото имаше намерение сега.
И на двамата им допадаше точно такава връзка. Беше проста, честна и чиста. Нямаше измами, лъжи, обещания, обвързване. Съществуваше просто тяхното приятелство и фактът, че той се радваше на компанията й.
След тържеството тя настоя да му даде вечеря, а сетне той я заведе на танци. Тя каза, че все още била шокирана, ала Брайън никак не бе изненадан, че спечели наградата. Заслужаваше я напълно, а той бе щастлив, защото и неговият филм спечели.
И за двамата това бе страхотна вечер, а когато той най-сетне я откара до дома й, тя седна тихо в апартамента си, загледана в Оскара на масата й. Бе изумителна дан на почит към нея. Незабравима вечер.
Това бе наградата й за това, че се бе върнала в Холивуд, че този път бе действала правилно.
Сетне тя се замисли за баща си, както и по-рано… за Спенсър… за Зеб… за мъжете, които бе обичала най-много в живота си. Двама от тях вече ги нямаше. Но й оставаше Зеб и един ден тя щеше да му предаде всичко, което бе научила от другите двама. Да бъде честен, почтен, трудолюбив, да живее добре и да обича с цялото си сърце, независимо от цената за това; да не се страхува да следва мечтите си, където й да го отведат те.
Четиридесет и първа глава
Изборите тази година бяха вълнуващи и Брайън и Кристъл бяха обхванати от треската им. Той ходи веднъж-дваж на изток на вечери за събиране на средства за предизборната кампания, докато тя продължаваше работата си по един от новите филми на Брайън. Той бе преизпълнен от вълнуващи впечатления при посещенията си във Вашингтон. Беше в столицата, когато Джак Кенеди победи. Изглежда се зараждаше нова епоха. Идваха дните на Камелот, с неговата хубава съпруга, сладкото им момиченце и току-що роденото момченце.
Кристъл прекара петия рожден ден на Зеб с него, а когато се върна в Холивуд, с изненада видя, че бе поканена на бала по случай встъпването на новия президент в длъжност. Дотогава щеше да е свършила снимките на новия си филм, но въпреки това се поколеба дали да отиде. Във Вашингтон витаеха стари призраци, които искаше да избегне, страхуваше се да не би да налети на Спенсър.
— Трябва да дойдеш — рече Брайън. — Това е чест, която не можеш да откажеш. А и сега всичко е много по-специално.
Той смяташе, че досущ както и връзката му с нея, подобни събития можеха никога да не се повторят. Радваше за успеха на младия сенатор и искаше Кристъл да се запознае с него и жена му. Упражни силен натиск и накрая тя се съгласи да отиде с него.
Не й бе лесно да вземе това решение. Бе прочела, че Спенсър току-що бе назначен за един от помощниците на Кенеди и знаеше, че той ще бъде там. Надяваше се само да присъства много народ и да не се срещнат. Не искаше да го види отново. Бяха минали почти шест години, прекалено много време. Не искаше да се възражда онзи копнеж и онази болка. Стигаше й и това, което имаше — спомените си за него и Зеб, който я чакаше да се освободи и да отиде при него в ранчото.
Купи си вечерната рокля от Джорджо. Беше сребриста и, когато я показа на Брайън, той подсвирна с уста, а тя се разсмя.
— Е, страхотна си, момиченце. Сега вече дяволски приличаш на кинозвезда.
Роклята й бе пълен контраст на изтънчено елегантните тоалети на новата Първа дама. Но и тя бе посвоему елегантна, особено върху тялото на Кристъл Уайът. Като гледаше блестящата рокля, той бе сигурен, че дебютът й в президентските кръгове щеше да е главозамайващ.
Така и стана.