Спенсър я хвана за ръка и те полека поеха към ранчото; говореха си нещо, а детето ги гледаше.
Когато стигнаха до стълбите, Спенсър я погледна, сетне погледна отново небето. Бе слънчев, зимен ден… но той можеше да се закълне, че чуваше в далечината гръмове, че видя и мълнии, когато я целуна я и тримата заедно влязоха вкъщи.
Най-сетне у дома.
Заедно.