— През март трябва вече да си имате едно хубаво и здраво бебе, мистър Уебстър — каза той на Бойд и се усмихна на Хироко.
Разговаря с нея на японски и Бойд видя как тя се успокои от думите на лекаря. Каза й да почива всеки следобед, да се храни добре, препоръча й диета от любимите й японски гозби, което я накара да се разсмее.
Бойд тъкмо й помагаше да сготви една от тях, когато Кристъл почука на вратата. Беше на следващия ден, след като бяха ходили на лекар в Сан Франциско. Още от сватбата на Беки тя се отбиваше от време на време, просто да им каже добър ден и да побъбрят за малко. Никой не знаеше, че ги посещава, а Бойд бе достатъчно разумен да не издава тайната.
— Хей, има ли някой вкъщи?
Беше завързала един от конете на баща си навън; влезе предпазливо, облечена в дънки, вдигнала косата си нагоре под каубойската шапка. Беше станала дори още по-хубава от предишната година, по-женствена, ала все още около нея витаеше ореолът на невинността. И все така не осъзнаваше красотата си, от което тя само още повече се увеличаваше. Носеше една от старите ризи на Тад; пусна шапката си на стола, избърса чело и гривата от платинено руса коса се спусна като водопад по раменете й.
— Здравей, Кристъл — Бойд избърса ръцете си в кухненския пешкир, Хироко й се усмихна и й предложи да хапне от сашимито, което приготвяха.
— Обядвала ли си?
Бе събота и тя не бе на училище. Баща й си почиваше и нямаше какво да прави този ден. Вече се бе отбила да види Беки и малкия Уили, както го наричаха всички. Беше дебеличко и здраво бебе, което постоянно се усмихваше.
— Какво е това? — очарована, Кристъл погледна суровата риба.
— Сашими — отвърна Хироко със свенлива усмивка. Русата коса и големите сини очи на Кристъл винаги я изумяваха. Ако можеше да се роди отново, й се искате да изглежда точно като нея. Хироко си мечтаеше често да оперира очите си, за да добият западен вид, но не можеха да си го позволят, а и Бойд би я убил, само ако си го помислеше. Той я обичаше каквато си бе, с тези нейни деликатни, японски черти.
Хироко бе само с три години по-голяма от Кристъл, но излъчваше сериозност, която се задълбочи още повече от самотата й в долината.
— Искаш ли да опиташ малко сашими, Кристъл-сан?
Английският й се бе подобрил през последната година. Вечер четеше на глас на Бойд, стараеше се много да усъвършенства произношението си. Кристъл й бе донесла някои от своите учебници и Хироко бе залегнала прилежно над тях, а и усвояваше много бързо.
Кристъл приседна в малката кухничка с тях и предпазливо опита от суровата риба. Искаше й се да опита от всичко, беше споделяла трапезата им много пъти, вкусвайки от деликатесите, които Хироко приготвяше със сръчните си ръце.
— Баща ти добре ли е? — попита тихо Хироко и Кристъл кимна, тревожно сбърчила чело.
— По-добре е. Зимата бе тежка за него. Отбих се да видя Беки днес — усмихна се тя на приятелката си, — бебето става страшно мило.
Тогава тя забеляза странното им споглеждане. Бойд погледна окуражително жена си, луничките му сякаш още по-силно изпъкнаха на бледото му лице. Беше съвсем различен от Кристъл с нейното бронзово от загара лице, русата й коса и сините й очи. Обаче той бе сляп за нейната красота. Погледът му следваше единствено Хироко.
— Кажи й.
Той се усмихваше на жена си, искаше му се да споделят добрата новина с единствената си приятелка, още повече, че след като откриха доктор Йошикава, вече се бяха поуспокоили. Едва ли можеха да си позволят да имат дете, но и двамата страшно го желаеха. Бяха учудени, че бе минало толкова време, преди Хироко да забременее — повече от две години.
— Хайде… — подкани я Бойд. Кристъл чакаше, но Хироко се притесни. Кристъл бе твърде млада, за да се досети сама. Не мислеше много за бебета, затова ги гледаше в очакване с широко отворени очи, но Хироко не можеше да намери сили да го каже.
Най-накрая Бойд го стори вместо нея.
— През пролетта ще си имаме бебе.
Беше горд като го каза, а Хироко се извърна свенливо настрани. Не бе свикнала още с американските маниери, с тази негова откритост, когато съобщаваше на хората толкова интимни неща, ала въпреки всичко и тя бе толкова щастлива, колкото и той.
— Това е чудесно — усмихна се Кристъл. — Кога?
— Смятаме, че ще е през март — той се усмихна гордо на жена си, а Хироко сипа на Кристъл още сашими.
— Доста далеч е още, нали? — на Кристъл й се виждаше цяла вечност. Очакването на бебето на Беки й се бе сторило безкрайно. Тя се оплакваше непрестанно, охкаше непрекъснато колко й било лошо, колко зле се чувствала. Най-накрая Кристъл просто не можеше да понася да е около нея. Дори на Джарид му писна, а Том излизаше вечер без нея, с приятелите си. Само Оливия й съчувстваше. Двете жени се сближиха повече откогато и да било, но Кристъл нямаше нищо против това. Тя бе най-щастлива, когато бе заедно с баща си. А и гостуванията й при Хироко ставаха все по-приятни и по-приятни.