— Радвам се за тях, двамата — усмихна й се нежно той.
Питаше се кога ли тя щеше да се омъжи и да има деца. Може би когато някой ден се върнеше тук, щеше да я завари с половин дузина деца, хванали се за полите й, и със съпруг, който прекалява с бирата и я води на кино в събота, ако бе късметлийка.
Само от мисълта за това едва не му призля. Не искаше да й се случи подобно нещо. Заслужаваше много повече. Не бе като останалите. Беше като гълъбица, затворена в клетка с ято надути пауни и, ако получеха тази възможност, те щяха да я разкъсат, да я унищожат.
Тя не заслужаваше подобна съдба. Ала той знаеше, че не можеше да стори нищо, за да я спаси.
— Тя ще бъде една чудесна майка.
Каза го за Хироко, но за миг си помисли дали нямаше предвид Кристъл.
Кристъл само кимна и полека оттласна люлката с един крак. Носеше същите бели лачени обувки, с които бе и на сватбата на Беки, ала този път не ги бе изула, беше обута и с чифт безценни найлонови чорапи.
— Може би някой ден ще дойдеш в Ню Йорк — каза го, за да си вдъхне известна надежда, ала и двамата знаеха, че това бе малко вероятно.
— Баща ми е ходил веднъж там. Разказвал ми е за това.
Спенсър се усмихна. Начинът му на живот бе толкова далечен от нейния. Сърцето го заболяваше, като си помислеше за това.
— Мисля, че ще ти хареса — щеше да му се понрави да има възможността да й покаже града… може би ако бе по-голяма…
— По-скоро бих отишла в Холивуд — тя погледна замечтано към небето и в един момент пак му се видя като дете. Дете, което си мечтае за Холивуд, да стане звезда. Беше си една луда мечта, като неговата — да я обича. Но не й го каза.
— И с кого би искала да се запознаеш в Холивуд?
Искаше да узнае кои са любимите й кинозвезди, какво мислеше, за какво мечтаеше. Искаше да научи всичко за нея, може би с надеждата да се разочарова. Трябваше да забрави това момиче, веднъж и завинаги, преди още да си бе заминал от Калифорния. Мисълта за нея го бе преследвала непрекъснато, неведнъж си бе мислил да запали колата и да иде на гости на Бойд, ала когато го бе сторил, вече знаеше, че го бе направил, защото искаше да види Кристъл. И тъй като се страхуваше от тихата лудост, която тя вселяваше у него, нарочно не бе идвал, поне досега… този последен път, преди да си замине.
Ала вече бе твърде късно. Знаеше вече, че никога нямаше да я забрави.
Тя обмисляше въпроса му с кого би искала да се запознае в Холивуд, най-сетне се усмихна и люлеейки се леко, отговори:
— С Кларк Гейбъл. И може би — с Гари Купър.
— Вижда ми се разумно. Добре де, а какво би искала да правиш в Холивуд?
Тя се разсмя, развеселена от собствените си мечти, а може би и донякъде от него.
— Бих искала да се снимам във филм. Или може би да пея.
Той не я бе чувал да пее с онзи глас, който очароваше хората от долината, дори и онези, които не я харесваха.
— Може би един ден и това ще стане — и двамата се разсмяха на думите му.
Киното бе за кинозвездите, не за обикновените хора. А животът й не би могъл да бъде по-обикновен от този, който водеше, независимо колко красива бе. Знаеше, че той никога нямаше да й предложи възможността да се снима във филм.
— Достатъчно си симпатична за това. Красива си — гласът му бе благ.
Люлката полека спря и тя го погледна. В начина, по който бе изрекъл тези думи, имаше нещо плашещо. Силата на думите му изненада и двамата и ги накара да замлъкнат, сетне тя само поклати глава с тъжна усмивка. Вече тъгуваше заради заминаването му.
— Хироко е красива, не и аз.
— Да, хубава е — съгласи се той, — но и ти си красива — гласът му бе тъй тих, че тя едва го чуваше.
Сетне, почувствала се изведнъж смела, тя му зададе въпроса, който я бе вълнувал още от момента, когато го видя тази сутрин.
— Защо дойде днес?
Да види Бойд… Хироко… Том… бебето на Беки… имаше половин дузина приемливи отговори, но само един бе верен.
След като вдигна глава и я погледна в очите, той вече знаеше, че трябваше да й каже. Тя трябваше да знае.
— Исках да те видя, преди да си замина.
Каза го тихо, а тя кимна. Беше тъкмо онова, което бе желала да чуе, ала думите му малко я поизплашиха. Същият този хубав мъж, произхождащ от един друг свят, всъщност бе дошъл да види нея. А тя не разбираше съвсем добре какво искаше той от нея.
Нито пък Спенсър го разбираше напълно, което правеше нещата още по-объркани.
Тя слезе бавно от люлката, приближи се, застана до него и го погледна с онези очи с цвят на лавандула, които той никога нямаше да забрави.
— Благодаря.
Постояха така доста дълго, а в един миг с периферното си зрение Спенсър видя, че баща й приближава към тях. Махаше с ръка на Кристъл. За момент Спенсър си помисли, че й бе ядосан, сякаш бе прочел мислите на младия мъж и те не му се бяха понравили.