Всъщност той ги бе наблюдавал от дълго време и се бе зачудил за какво ли си говореха. Нещо в този мъж му харесваше, знаеше, че той скоро щеше да си замине. А и беше хубаво мъж като него да се възхищава от Кристъл. Тад Уайът само съжаляваше, че в долината нямаше повече мъже като него. Ала докато приближаваше дом тях, в ума му витаеха други мисли; в погледа му нямаше топлота, която приличаше на топлотата, излъчвана от очите на Кристъл.
— Вие двамата ми се видяхте страшно сериозни отдалеко. Какво, да не би младежта да решава проблемите на света?
Думите му бяха закачливи, ала мъдрите, стари очи преценяваха Спенсър. Хареса това, което видя. Още отначало го бе харесал, макар да смяташе, че бе твърде стар за Кристъл. Видя изписано по лицето й нещо, което не бе забелязвал досега, освен веднъж или дваж, когато тя го бе поглеждала с обожание. Този път бе по-различно, нещо едновременно и щастливо, и тъжно. И изведнъж Тад Уайът осъзна, че неговото момиченце се бе превърнало в жена. Той отново се обърша към Спенсър и заговори с плътния си, дълбок глас.
— Очаква ви специално удоволствие, капитан Хил — усмихна се той гордо на Кристъл. — Само ако Кристъл се съгласи. Народът иска да попееш, Кристъл. Ще го направиш ли?
Тя се изчерви и поклати глава, дългата светлоруса грива бръсна лицето й, сянката от дървото го закриваше наполовина; слънчевите лъчи проблеснаха върху платината на косата й и двамата мъже застинаха безмълвни пред красотата й. Тя отново погледна баща си, а лавандуловите й очи излъчваха свенлива усмивка.
— Има много хора… не е като в църквата…
— Няма кой знае каква разлика. Ще забравиш за това, още щом запееш.
Баща й обичаше да слуша гласа й, докато яздеха по хълмовете, глас, който притежаваше същото страховито, взривно качество на блестящия изгрев. Никога не му омръзваше да я слуша.
— Някои от мъжете си носят китарите. Само една-две песни, колкото да живне празненството.
Очите му я молеха, а тя не можеше никога да му откаже, макар че се притесняваше да запее пред Спенсър, Навярно щеше да я намери за глуповата. Обаче и той се присъедини към молбата на Тад, подтикна я, а когато погледите им се срещнаха, последва дълго взаимно мълчание, което каза всичко онова, което нито един от двамата не бе посмял да изрече. И в един миг тя си помисли, че това би могло да е нейният подарък за него, нещо, с което той да я запомни. Тя мълчаливо кимна и последва баща си към другите.
Спенсър се върна при Бойд и Хироко, тя му хвърли един поглед през рамо и видя, че той я гледа. Дори и от разстояние можеше да усети обичта в очите му. Любовта, която и двамата не разбираха, любовта, която се бе зародила преди година и бе живяла през цялото време, докато отново се срещнаха.
Беше любов, която нямаше да стигне доникъде, но поне щеше да им остане, след като той си заминеше.
Тя взе китара от някакъв мъж, седна на една пейка, а други двама се присъединиха, вперили възхитени погледи в нея.
Оливия я наблюдаваше от верандата, раздразнена както винаги, че Тад я бе отделил от останалите и й бе позволил да изнесе собствен спектакъл. Ала и тя знаеше, че хората обичаха да слушат как пее Кристъл. Дори и някои от жените се омилостивяваха, когато я чуеха да пее в църквата. А когато тя запя Блажено опрощение, очите им се изпълваха със сълзи.
Този път, обаче, тя пя любимите балади на баща си, онези, които пееха заедно, докато яздеха в ранните утрини. Народът се събра около нея веднага и никой не продума, докато слушаха силния, уверен глас, който ги омагьоса напълно.
Гласът й бе незабравим, досущ като лицето й. Спенсър притвори очи и се остави да бъде отнесен от чистата му, сладка красота, напълно покорен от неговата сила.
Тя изпя четири песни, последните тонове от мелодията се понесоха в небето досущ като ангели, поели към небесата. След като спря, последва дълго мълчание, всички се взираха отново и отново в нея удивени. Бяха я слушали и преди да пее стотици пъти, но всеки път, като запееше, тя отново ги трогваше. Последва взрив от аплодисменти, Тад избърса очи, както винаги, а след няколко минути тълпата се разпръсна, хората се върнаха към разговорите и питиетата. В един миг само обаче тя бе накарала всички да се влюбят в нея. А Спенсър не можа да намери сили да заговори с някого дълго след като тя спря да пее. Искаше му се отново да поговори с нея, но тя бе отишла някъде с баща си и той не я видя, преди да бе станало време да си тръгва. Беше застанала при родителите си, ръкуваше се с хората, които им благодаряха за гощавката и прибираха дечурлигата си.