Изглежда само баща й я разбираше, само той съзнаваше колко забележителна бе тя, като рядка птица, която човек от време на време трябва да пуска на свобода, за да се зарее високо над обикновеното и земното. Създание, предадено в ръцете му от самия Бог и заради нея той винаги нарушаваше правилата, носеше й малки подаръци, правеше и изключения, за всеобщо раздразнение на останалите.
— Кристъл!
Това бе острият глас на майка й зад вратата на стаята, която тя бе споделяла с Беки почти петнайсет години.
Нямаше време да отговори — вратата се отвори и в рамката й застана Оливия Уайът, която изгледа свирепо дъщеря си, нервна и раздразнена.
— Защо стоиш такава?
Беше гола и красива, а на Оливия й бе неприятно да я гледа. Не искаше да мисли за нея по този начин — вече навлизаща в женствеността си, а все с тези невинни очи на дете.
Тя погледна майка си, която бе облечена в синята копринена рокля, която щеше да носи на сватбата на Беки. Беше препасала чиста, бяла престилка, досущ като баба Минерва.
— Прикрий се! Баща ти и брат ти станаха.
Тя погледна строго Кристъл и затвори вратата зад себе си, сякаш двамината бяха пред прага й и очакваха да видят голото, младо тяло на Кристъл. В интерес на истината, баща й само би се възхитил, удивен да види, че тя бе по-близо до истинска жена, отколкото си бе мислил, а Джарид, както винаги, щеше да е безразличен към изумителната красота на сестра си.
— О, мамо… — знаеше колко би се ядосала майка й, ако я бе видяла изправена гола насред потока само преди броени минути. — Те няма да влязат тук…
Усмихна се невинно и сви рамене, а Оливия я загълча.
— Не знаеш ли, че има работа за вършене? Трябва да се помогне на сестра ти да се облече. Баба има нужда от помощ при разрязването на пуйката и на шунката. Никога ли няма да се захванеш да помогнеш, Кристъл Уайът?
И двете знаеха, че помага, но рядко на жените в къщата, а почти винаги — на баща си. Предпочиташе да кара трактора с него, да му помага да завърнат добитъка, когато не му достигаха хора. Работеше безспирно по време на жестоките дъждовни бури, за да приберат заблудилите се телета, и винаги проявяваше дарбата да бъде нежна с животните. Само че това не означаваше нищо за майка й.
— Облечи се — повтори тя и като погледна чистата, бяла рокля, която бе окачена на вратата на гардероба, добави: — Но си сложи синята рокля, докато не тръгнем за църква. Иначе ще си изцапаш новата рокля, докато помагаш на баба.
Под погледа на майка си Кристъл навлече бельото си и нахлузи старата си памучна рокля през глава. В един миг тя отново заприлича на дете, но женствеността й вече бе тъй явна, че не можеше да се скрие дори от избелялата рокля.
Още не бе я закопчала, когато вратата се отвори с трясък и Беки нахлу в стаята; бъбрейки нервно, тя се оплакваше на майка си.
Имаше кестенява коса като Оливия и раздалечени кафяви очи. Лицето й притежаваше някаква простодушна симпатичност, бе висока и стройна, подобно на Кристъл, ала чертите й не бяха нещо особено, докато гласът й бе пронизителен и приличаше на измъчен вой. Тя съобщи на Оливия, че Джарид бил измокрил всичките пешкири в единствената баня на ранчото.
— Дори не мога да си изсуша косата както трябва. Всеки ден прави така, мамо! Знам, че го прави нарочно!
Кристъл я наблюдаваше безмълвна, сякаш се срещаха за пръв път. Макар да бяха живели заедно почти петнайсет години, двете момичета бяха по-скоро непознати, отколкото сестри.
Ребека бе скроена по мерките на майка си, имаше нейната кестенява коса и кафяви очи, нейната нервност и склонността й да се оплаква непрестанно. Щеше да се жени за момчето, в което се бе влюбила, когато бе на възрастта на Кристъл, беше го чакала да се върне през цялата война. И сега, почти година, след като той се бе върнал у дома от Япония, тя щеше да се венчае за него. Осемнайсетгодишна, тя бе още девствена.
— Мразя го, мамо! Мразя го!
Имаше предвид брат си. Дългата й кестенява коса висеше мокра по раменете и гърба й, по лицето й се стичаха сълзи, гледаше ядно майка си и Кристъл и ругаеше Джарид.
— Е, от утре вече няма да се налага да живееш с него — усмихна се майка й.