Беше два месеца след смъртта на баща й, оттогава насам тя всеки ден идваше да види Хироко. Нямаше кой знае каква работа в ранчото, а и майка й не пропускаше да я укори или да й се сопне. Много често Кристъл се чувстваше самотна. Подозираше, че още нещо тормозеше майка й, навярно просто се чувстваше самотна без Тад и не знаеше как да реагира на самотата си. Сподели това с Хироко и приятелката й го сметна за възможно, но Бойд й каза насаме, че Оливия винаги бе била озлобена към Кристъл, дори като дете. Той помнеше маса случаи, когато я пляскаше и за най-незначителни простъпки, докато винаги бе глезила Ребека. Подозираше, че това се дължеше на факта, че Кристъл бе любимката на Тад; та дори и децата на приятелите им го усещаха. В долината това отношение бе публична тайна.
Хироко и Кристъл прекараха един спокоен следобед, а на смрачаване Кристъл се прибра у дома. Майка й бе излязла, бе отишла в града с Беки, и Кристъл помогна на баба си да сложат вечерята.
След смъртта на баща си бе отслабнала. Никога не й се ядеше. Тази вечер си легна рано, стана на изгрев-слънце, оседла коня на баща си и реши да отиде до Уебстърови.
Беше събота и не трябваше да ходи на училище, а освен това знаеше, че приятелката й ставаше рано. Ала когато стигна до дома им, Бойд я посрещна на вратата. Изглеждаше разтревожен и уморен. Родилните болки на Хироко бяха започнали още вечерта, а бебето все не се раждаше. Беше повикал лекаря от града, но той бе отказал да дойде, позовавайки се на това, че мисис Уебстър не била негова пациентка. Беше същият, който бе отказал да я прегледа преди осем месеца; не бе променил мнението си оттогава. След това Бойд бе разбрал, че се налагаше сам да акушира раждането. Нямаше как да я отведе до Сан Франциско. Доктор Йошикава му бе дал за всеки случай да прочете една книга, но нещата не вървяха според правилата. Хироко изпитвала много силни болки, той виждал главичката на бебето, ала с всеки пореден напън то отказвало да помръдне напред. Обясни това набързо на Кристъл, а тя чуваше как Хироко стене в спалнята.
— Ами доктор Чандлър? — Той се бе пенсионирал преди години и бе почти ослепял, но все пак бе нещо, за което да се заловят, В Калистога имаше акушерка, но тя отдавна бе отказала да помогне на Хироко.
— В Тексас е, на гости на дъщеря си. Опитах се да се свържа с него снощи, от бензиностанцията.
Той бе обмислял сериозно възможността да я откара в Сан Франциско, но се страхуваше да не изгубят бебето, докато пътуват.
— Може ли да я видя?
Кристъл бе израждала животни, но никога не бе виждала да ражда жена. Усети как тръпките на ужаса пробягват по гърба й, докато следваше Бойд към спалнята. Хироко се бе свила на леглото, гърчеше се, дишаше тежко, сякаш отчаяно се мъчеше да се освободи от бебето в утробата си. Погледна безпомощно Кристъл, докато се отпускаше на възглавницата.
— Бебето не ще да излезе…
Болката отново я накара да се сгърчи, Бойд хвана ръцете й, а Кристъл изпитваше състрадание към приятелката си, която се бореше безпомощна. Запита се дали бебето щеше да умре или още по-лошо… Хироко.
Без повече да му мисли, Кристъл отиде в кухнята, изми ръцете си и се върна с купчина чисти пешкири. Леглото бе изцапано с кръв, дългата черна коса на Хироко бе закрила част от лицето й. Тя отново се присвиваше, но без никаква полза. Със самоувереност, която изобщо не усещаше, Кристъл й заговори нежно.
— Хироко, нека се опитаме да ти помогнем…
Тя погледна приятелката си в очите, искаше тя да оживее и безмълвно се помоли за бебето. Спомни си за кончетата, които бе израждала, и се зае мълчаливо за работа, молейки се тези й познания да й помогнат. И без друго нямаше към кого другиго да се обърнат. Никой не би дошъл от града, оставаха само Кристъл и Бойд и треперещата малка японка. По бузите й се стичаха сълзи, но не издаваше никакъв стон. Кристъл я погледна и видя главичката на бебето. Имаше червеникавокафява коса, наполовина на косата на Бойд и наполовина — на Хироко.
— Бебето не иска да излезе — изстена тя от мъка, а Бойд й каза да се напъне отново. Този път успя, Кристъл видя как главичката помръдна с един инч напред.
— Хайде, Хироко… вече тръгна… напъни отново…
Ала тя бе съвсем слаба, за да опита отново и след като болката й постихна, Кристъл разбра в какво се състоеше работата. Бебето бе с лице нагоре, вместо надолу. Трябваше да го преобърнат. Беше го правила с животните, но мисълта да го стори с приятелката си бе ужасяваща. Погледна към Бойд и му обясни положението. Знаеше, че ако не обърнеха бебето, то можеше да умре, или дори Хироко. Кристъл знаеше, че трябваше да побързат.