Майка й винаги й намираше разни досадни работи за вършене. А сега, след като Беки очакваше да роди, непрекъснато караше Кристъл да чисти къщата вместо нея или да помага в прането. Понякога се чувстваше като робиня, докато търкаше пода на вестибюла на Беки, докато тя и майка й си пиеха кафето в кухнята.
— Пази се — той се изправи, чувстваше се неудобно за известно време, докато тя развързваше коня си, сетне се изчерви и я целуна по бузата. — Благодаря ти, Кристъл — гласът му бе предрезгавял от преживените емоции. — Никога няма да забравя това, което направи.
— Аз — също — тя го погледна прямо в очите; бе висока почти колкото него. — Целуни Джейн от мен.
Метна се на седлото и го погледна отново от горе на долу и за миг си спомни за Спенсър. По време на раждането се бе почувствала толкова близка с Бойд, че почти й се искаше да му каже. Но какво да му каже? Че бе влюбена в един мъж, който най-вероятно я бе забравил? В крайна сметка се бяха срещнали само два пъти, но все пак, докато яздеше към дома, усмихната сама на себе си, замислена за бебето, заспало в ръцете на Хироко, тя се улови, че отново си мечтае за него. Това бе всичко, което имаше, мечтите за него, спомените за баща си и снимките на кинозвездите, окачени в спалнята й.
Осма глава
— Къде беше цял ден? Търсих те навсякъде — майка й я чакаше в кухнята, когато тя се върна, след като се роди бебето на Хироко.
И в един отчаян пристъп на лудост, Кристъл си помисли да й каже какво се бе случило. Бе красиво, вълнуващо и много, много страшно. Защото на своите седемнайсет години тя изведнъж бе осъзнала какво значеше да бъдеш жена.
— Яздих. Не знаех, че имаш нужда от мен.
— Сестра ти не се чувства добре. Исках да отидеш да й помогнеш — Кристъл кимна. Беки непрекъснато не се чувстваше добре, поне така казваше на всички. — Иска да гледаш Уили. — Пак старата история.
— Добре.
Оливия й бе оставила чинии за миене в мивката и след като ги изми, Кристъл прекоси ливадата и отиде в къщичката на Беки. Том слушаше радио, стаята миришеше на бира, а малкият Уили се клатушкаше напред-назад, облечен само с долна ризка и гащички. Стаята бе ужасно разхвърляна. Беки пушеше в леглото в спалнята им и четеше списание. Кристъл й предложи да направи нещо за хапване, тя само кимна, без да откъсне поглед от четивото си, и Кристъл пое към кухнята да й стъкми сандвич.
— Ще направиш ли и на мен един, скъпа? — извика й развеселеният от бирата Том. — И ми донеси една бира от хладилника.
Тя отиде в предната стая да му занесе бирата и взе малкия Уили на ръце. Той си правеше торта от кал в пепелника с млякото от наполовина пълното си шише. Загука радостен, когато Кристъл го гушна. Миришеше лошо и Кристъл се сети, че никой не си бе направил труда да му смени дрешките от сутринта насам.
— Къде беше? Майка ти те търси навсякъде.
Том бе по долна риза, под мишниците му тъмнееха две големи петна от пот, излъчваше остра и силна миризма. Кристъл му се видя много хубава. Собствената му жена бе дебела и изморена, а и винаги се оплакваше; двете момичета изглеждаха така, сякаш изобщо не бяха роднини.
— Ходих на гости при приятели — рече тя необщително, все още с бебето в ръце.
— Да нямаш някой нов приятел?
— Не, нямам — сопна му се тя и закрачи обратно към кухнята.
Краката й изглеждаха безкрайно дълги в прилепналите дънки и той възхитен изгледа задника й, докато тя отиваше да му направи сандвича.
Върна се у дома си чак за вечеря, след като почисти, сготви им вечерята и окъпа малкия Уили. Направо й призляваше като гледаше как го бяха изоставили. А сега щяха да имат и второ бебе и Уили щеше да си ходи мръсен и подивял, да плаче през повечето време от глад, само защото на Беки не й се искаше да му приготви нещо за ядене.
Том излезе преди тя да си тръгне за дома и Кристъл изпита облекчение. Не й харесваше начинът, по който я гледаше, както и въпросите му за приятеля й. Нямаше такъв.
Нямаше никого, освен безвредните мечти за Спенсър. Останалите момчета се страхуваха от нея и така й бе добре. Нямаше нищо общо с тях. Техният живот бе ограничен само в рамките на долината. Нямаха и представа за света отвъд нея, а и никакво желание да го открият. За разлика от Кристъл, която се стремеше към повече, отколкото можеше да й предостави долината Алигзандър.
Беки не си направи труда да й благодари, когато си тръгваше, а в ранчото майка й й нареди да обели картофите за вечерята. Тя го направи, но след това си легна веднага. Бе твърде уморена, дори и не помисли за вечеря. Преди да заспи, пак се сети за Хироко, обеща си да отиде да я види сутринта, след църква.