Трябваше да измисли как да се измъкне от майка си и сестра си. Винаги й намираха някоя неприятна работа. Беше съвсем различно от времето, когато бе жив баща й.
За два месеца тя се бе превърнала в наемна работничка, човек, който да им върши работата, да чисти подире им, някой, на когото да се карат и когото да пренебрегват. Бе забелязала омразата в погледа на майка си, когато си мислеше, че не я гледа. Мразеше я, а Кристъл не знаеше защо. Нищо не им бе сторила, освен че обичаше баща си.
Разпуснаха ги от училище през юни, оставаше й още само една година, за да завърши. И какво след това? Животът щеше да си остане същият. Пак щеше да върши тежката работа в ранчото, щеше да наблюдава как Том съсипва създаденото от баща й и дядо й — ранчото, което Тад толкова много обичаше.
Том възнамеряваше да изкорени част от лозята тази година, след като не бе успял да продаде гроздето — за пръв път от много време насам. Вече бе разпродал и голяма част от добитъка с оправданието, че му създавал прекалено много грижи. Така банковата му сметка набъбна, но и печалбите от ранчото намаляха силно и това се усети от всички.
Беки роди малко след като Кристъл свърши училище. Този път — малко момиченце, което приличаше изцяло на баща си.
Ала бебето на Хироко бе детето, което изпълваше сърцето на Кристъл. Кръстиха го в една църква в Сан Франциско и помолиха Кристъл да му стане кръстница. Наложи се да измисля куп лъжи, за да обясни на майка си къде се бе губила цял ден, но отиде с тях. Бе очарована от видяното, чувстваше се отново жизнена и сякаш обновена, като се връщаха към долината Алигзандър.
Тази година лятото бе много приятно. Кристъл навърши седемнайсет. Прекарваше дълги часове на гости у Бойд, Хироко и бебето им. Малката Джейн приличаше много на самата Хироко като бебе, но имаше и нещо от Бойд, някоя гримаса, усмивка, а и червеникавокафявата й коса — отлична смесица от цвета на косите на родителите й. Кристъл можеше да се търкаля с часове на тревата под някое дърво в градината им, да си играе с бебето, да го прегръща и да усеща топлината на телцето му, докато то мъркаше. Посещенията й у тях бяха светлите мигове в живота й. Връщаше се в късния следобед да помогне на майка си и баба си да приготвят вечерята. Също като Том, майка й я обвиняваше от време на време, че си имала приятел, кореше я, че трябвало да помага на сестра си за децата, но тя си имаше друго наум, както и Беки.
Всички в долината говореха, че Том имал любовна връзка с Джини Уебстър. И Кристъл предполагаше, че в това имаше солидна доза истина. Попита веднъж Бойд, той сви рамене и каза, че не обръщал внимание на приказките на хората, но в същото време се изчерви толкова силно, че кожата придоби почти цвета на косата му.
Значи бе вярно. Кристъл не бе изненадана, само си помисли дали Том би посмял да направи това, ако баща й беше жив. Сега обаче нямаше значение, Тад бе починал и Том Паркър можеше да прави каквото си поиска.
Том и Беки кръстиха бебето в края на лятото, малко преди Кристъл да започне отново училище. Този път обаче Спенсър не дойде, а майка й не даде голям прием. Поканиха неколцина приятели на обяд след църковната церемония, Том се напи и си тръгна рано, а Беки и майка й плакаха в кухнята. А Кристъл бавно пое към реката, да поседи близо до мястото, където бе погребан баща й.
Трудно й бе да приеме, че само преди година той бе жив, че тя бе седяла на люлката и бе разговаряла със Спенсър. Тогава все още беше дете, мислеше си тя, но вече не беше. Изминалата година бе трудна, с големи загуби и силно страдание. Само на седемнайсет години Кристъл Уайът бе вече жена.
Девета глава
Поканата дойде в кабинета му и като я видя, той се усмихна. Баща му бе излязъл прав. Бе научил новината миналата седмица от вестниците. Харисън Баркли бе избран във Върховния съд и Спенсър бе поканен на церемонията по встъпването му в длъжност.
За него годината бе добра, изпълнена с напрегнат труд и населена с хора, които харесваше. Фирмата Андерсън, Винсънт и Собрук бе доста консервативна, но за своя собствена изненада, това му харесваше. Справяше се добре. Вече бе помощник на един от съдружниците. А и баща му бе доволен от него. В началото между двамата имаше търкания, особено относно Барбара.
Родителите му бяха наели къща в Лонг Айлънд през лятото, когато той се върна, и Барбара прекара там с двете си дъщери почти целия август. Алисия и Уйлям Хил бяха разчитали и Спенсър да се настани там. Не можеше да отлага до безкрайност. Прекара два уикенда в къщата при Барбара, която непрекъснато се стремеше към него, а очите на родителите му бяха пълни с очакване. Тя го била чакала, рече майка му. Тя те обича, убеждаваше го баща му. И най-накрая Спенсър избухна. Тя бе чакала Робърт, не него и той не бе виновен за смъртта на брат си в Пасифика. Беше хубаво момиче, той самият обичаше племенниците си, но тя си бе съпругата на брат му. Достатъчно бе това, че Спенсър бе станал юрист. Не бе задължен към родителите си и към мъртвия си брат дотам, че и да се ожени за вдовицата му.