Тя му се усмихна и отпи от джин — тоника си.
— Доволен е. Също и мама. Тя много обича Вашингтон. Родена е тук, знаете ли?
— Не знаех. Мисля, че и на вас ще ви е забавно тук. Пускат ли ви да излизате от колежа?
— Не много често. Миналата година почти не видях Ню Йорк. Но ще опитам да прекарам ваканциите тук, с родителите си.
Побъбриха малко и, когато гостите започнаха да се разполагат, Спенсър направи справка в една от схемите на разположение и откри, че е поставен на нейната маса. Реши, че това бе дело на майка й, нямаше и представа, че самата Елизабът бе поискала да стане така, когато преглеждаха заедно с майка си списъка на гостите. Миналата година той й бе направил силно впечатление и тя бе разочарована, че не бе направил опит да я намери във Васар.
— Как ви харесва работата ви във фирмата в Ню Йорк? — тя вече не помнеше името й, но помнеше, че бе от известните.
— Харесва ми — усмихна й се той, докато й помагаше да се настани.
— Това май е изненада за вас?
Очите му й се усмихваха. Той също седна.
— Така е. Защото изобщо не бях сигурен, че искам да работя като юрист.
— А сега сигурен ли сте?
— Малко или много — да. Все си мислех, че ще става по-трудно и по-интересно, но засега не е така. Всъщност, работата е много приятна.
Тя кимна, а сетне гордо се усмихна, отправила поглед към масата на баща си наблизо.
— Вижте докъде води тази професия.
— Боя се, че не и за всички. Но аз съм доволен от това, което върша в момента.
— Мислил ли сте някога да влезете в политиката? — попита тя, след като сервираха първото — омари в гъст сос, придружени с бяло вино.
Спенсър я погледна развеселен. Погледът й бе все така настойчив, всепроникващ и тя не се боеше да задава сериозни въпроси. Миналата година това му се бе понравило, а сега отново го порази. Не се страхуваше да се заеме с каквото и да е и той се възхищаваше от това й качество. Елизабът сама грабваше инициативата и тръгваше напред. Беше жена, която владееше положението — върху себе си, върху околните, а той подозираше, че ако имаше възможността, би доминирала и над близките си.
Сега го гледаше с интерес, самата тя бе въвлечена силно в политиката, благодарение на баща си.
— Брат ми имаше аспирации в тази посока, или поне си мислеше, че има. Но аз не съм сигурен, че това е за моята уста лъжица.
— Ако бях мъж, щях да се заема именно с политиката.
Беше напълно уверена в себе си и той малко й завидя, макар и да се засмя. Беше самата смелост. Спомни си, че предишния път, когато я видя, му бе казала, че би искала да стане юристка.
— Какво учите във Васар?
— Изкуство. Литература. Френски. История. Нищо особено.
— А какво бихте искала да правите? — заинтригуваше го с бързия си ум и прекия си подход към нещата. Елизабът Баркли определено не бе свенлива теменуга.
— Да напусна училище и да се заема с нещо полезно. Мислех си да дойда за известно време във Вашингтон, но татко направо побесня като му споменах. Той иска първо да завърша колежа.
— Вижда ми се разумно. Остават ви само три години още… — Но и на него този период му се стори твърде дълъг.
— Връщахте ли се в Калифорния?
— Не, не съм — каза го със съжаление. — Наистина нямах време, а и последната година мина сякаш много бързо.
Тя кимна — за някои неща тази констатация важеше и за нея, за други — не. Ходила си бе в Калифорния по Коледа за бала си за представяне пред обществото, както и за бала, даден в нейна чест в извънградския клуб Бърлингъм малко преди това. А лятото, както винаги, бе прекарала на езерото Тахо. Тази зима обаче възнамеряваше да посещава по-често Ню Йорк и Вашингтон. А и родителите й вече я бяха поканили за Коледа в Палм Бийч.
Оркестърът засвири и, преди да сервират главното ястие, Спенсър я покани на танц, точно свиреха Въображение.
Той я поведе внимателно по дансинга. Тя танцуваше красиво, а той гледаше лъскавата, кестенява коса и загорелите й рамене. Всичко в нея говореше за здраве, благоденствие и сила. Каза му, че следващото лято щяла да ходи в Европа с родителите си, с кораба Ил дьо Франс, попита го дали е ходил в Европа, на което той отговори отрицателно. Баща му бе обещал такова пътешествие като завърши колежа, но тогава избухна войната и той се записа доброволец, така че вместо за Европа, замина за Пасифика. Тя спомена също, че след няколко седмици щяла да ходи в Ню Йорк на гости на единия от братята си. Йън Баркли работеше в една юридическа фирма, която бе дори по-знаменита от тази, която бе наела Спенсър.
— Познавате ли го? — тя вдигна поглед в очакване на отговора, изглеждаше съвсем млада и много хубава, а той май започваше да усеща ефекта на уискито. Харесваше му допирът до кожата й под ръцете му, за пръв път усети уханието на парфюма й, когато излязоха да танцуват.