— Кога се връщаш в Ню Йорк?
— Утре заран.
— Аз ще остана още няколко дни. Ще помогна на мама да намери къща. Но ще се върна във Васар през следващата седмица, Спенсър… — след което рече толкова тихо, че той едва я чу: — Обади ми се.
— Как да те намеря?
За пръв път си помисли, че би й се обадил, макар да не бе сигурен защо. Намираше я за прекалено властна, но все пак щеше да е забавно да вечерят заедно или да отидат на театър. Тя определено нямаше да го притесни — беше му интересно да разговаря с нея, наистина съществуваше нещо интригуващо човек да си говори с дъщерята на съдия от Върховния съд.
Каза му в кое общежитие живее и той обеща да го запомни. Сетне й благодари за вечерта.
— Прекарах чудесно.
Колебаеше се какво да предприеме след това, но тя се чувстваше съвсем удобно, застанала на прага на вратата си.
Аз — също. Благодаря ти. Лека нощ, Спенсър.
После вратата полека се затвори и тя изчезна.
Той закрачи бавно към асансьора. Питаше се дали наистина щеше да й се обади.
Десета глава
Съдружникът, за когото работеше Спенсър, бе доволен от него, когато, след като се върна в Ню Йорк, му докладва как бе минала церемонията и вечерята след това. Фирмата бе доволна, че един от младите й юристи се омешваше с влиятелни персони. А и фактът, че баща му бе съдия, също не носеше вреда.
Баща му също бе доволен, след като разказа и на родителите си за събитието. Пропусна да спомене за Елизабът, обаче, защото му се струваше маловажно, а и не искаше да им вдъхва фалшиви надежди.
В крайна сметка, след като помисли известно време по въпроса, той реши да не й се обажда.
Ала Елизабът пое нещата в свои ръце месец по-късно, когато дойде в Ню Йорк да гостува на брат си. Откри името му в телефонния указател и му позвъни. Обади се в събота и той се изненада, като чу гласа й. Тъкмо се готвеше да излезе, щяха да играят скуош6 с приятели от службата.
— Лошо ли е времето? — както винаги, тя бе самата деловитост и той се усмихна, докато поглеждаше през прозореца, жонглирайки с ракетата си.
— Никак. Как си?
— Добре. Васар е малко по-добре този семестър — не му каза, че излизаше с един от преподавателите. Но момчетата на нейната възраст винаги я отегчаваха. — Питах се дали не искаш да отидем довечера на театър. Имаме един излишен билет.
— С родителите си ли си?
— Не. Отседнала съм при брат си и жена му. Ще гледаме Лято и дим в театър Мюзикбокс. Гледал ли си го?
— Не — усмихна се той, — но бих искал.
По дяволите, колко опасна можеше да бъде в присъствието на брат си? Нямаше си доверие, когато бе с нея. А не искаше да се обвързва с човек, който бе толкова сигурен в намеренията си за в бъдеще. Още помнеше отговора й, когато я попита какво иска от живота. Бе му отговорила — някой влиятелен мъж.
— Ще вечеряме в Чамбърд преди представлението. Защо не се срещнем там? Да речем в шест?
Добре. Ще се видим там. Благодаря ти, Елизабът.
Не бе сигурен дали й се бе извинил за това, че не й се бе обадил, но реши, че бе най-добре да не казва нищо. А и тя го улесни. Най-добрият ресторант, най-добрият спектакъл, запознанство със знаменития й брат Йън Баркли.
Спенсър пристигна в ресторанта точно навреме и я видя веднага — беше с добре скроен, черен вечерен костюм и с малка, черна кадифена шапчица, кацнала на върха на новата й привлекателна прическа.
Изглежда обръщаше много внимание на това как изглежда и това му се нравеше. Беше хубава, носеше се с шик и винаги правеше впечатление. За момиче, което още не бе навършило двайсет години, притежаваше доста сериозен стил, както, впрочем, и брат й Йън.
Спенсър го намери за интелигентен мъж, макар и с доста натрапчиви политически схващания. Ала въпреки това Спенсър го хареса. Жена му бе много привлекателна англичанка, с която се бе запознал, докато летял съвместно с английските военновъздушни сили по време на войната. Беше дъщеря на лорд Уингъм и Елизабът не пропусна да спомене това на Спенсър.
Животът й бе пълен с имена на влиятелни хора и знаменитости с важни постове или професии. Бяха дяволски самоуверени, тя и брат й, съзнаваха произхода си и не бе трудно да се разбере защо това имаше толкова голямо значение за нея. Йън и Сейра казаха, че щели да прекарат Коледа в Сен Мориц, а това лято били във Венеция. След това ходили до Рим и имали частна аудиенция при папа Пий, уредена от баща й. Тя притежаваше страхотната непринуденост на поведение, характерна за аристокрацията, и очакваше всички да познават хората, които тя познаваше.