Представлението им хареса и Спенсър ги покани да отидат след това в клуб Сторк. Танцуваха, разговаряха и се веселиха, а сетне отидоха в апартамента на семейство Баркли в Сътън Плейс.
Още нямаха деца и Сейра се интересуваше повече от конете си. Говореше за бегачи и за ловни коне, поканиха го някой ден да отиде да поязди с тях. Беше много приятно и когато Спенсър каза на Елизабът, че ще й се обади, той вече наистина го имаше предвид. Чувстваше, че й дължи нещо, след тази приятна вечер, а тъкмо това бе и нейната цел.
Позвъни й след две седмици, възнамерявал да й позвъни по-рано, обясни той, но бил затънал до гуша с работата си. Тя обаче не го сгълча, че не се бе обадил. Уредиха си среща за следващия уикенд.
Тя отново отседна у брат си, а Спенсър я заведе на вечеря и на танци в клуб Сторк. Нямаше намерение да се старае да я впечатли, ала Елизабът бе такова момиче, че човек можеше да я води само на най-добрите места. Разказа й за делата, по които работеше, най-вече тъжби, свързани с бизнеса или данъците. Работата беше интересна, а тя направи няколко умни забележки. Същата вечер, когато я отведе у дома, спряха пред вратата на братовия й апартамент и той я целуна.
— Прекарах чудесно — рече тихо тя, ала в погледа й имаше някаква топлинка, която той не можеше да не забележи.
— Аз — също.
Не я заблуждаваше. В нейната компания човек се чувстваше отлично, а и изглеждаше страхотно в сребристата рокля, която снаха й й бе донесла от Париж.
— Какво ще правиш следващия уикенд?
— Имам изпити — засмя се тя. — Тъпо, нали? Направо съсипват изявите ми в обществото.
Двамата се засмяха и той й предложи следващия уикенд да се върне в Ню Йорк.
Тя го направи и те отново излязоха, този път целувките бяха доста по-пламенни. Брат й и снаха й отсъстваха този уикенд, бяха на лов в Ню Джърси и тя покани Спенсър да пийнат в края на вечерта. Седяха дълго на дивана, целуваха се и разговаряха. Сетне той започна да изпитва угризения.
Беше прекалено млада да си играе с нея, не можеше дори да си представи, че тази връзка би могла да стигне донякъде. Нейният свят бе доста по-различен от неговия. Не бе влюбен в нея, но тя го привличаше физически, бе сигурен, че я харесваше. Харесваше й чувството за власт, което витаеше така свободно в нейния свят, но в същото време си даваше сметка за известния недостиг на топлота. Всичко бе точно пресметнато и хладно. Ала трябваше да признае, че ролята на турист в този свят му бе забавна.
Елизабът му бе казала, че ще си ходи у дома, да прекара с родителите си Деня на благодарността в Сан Франциско. Той й обеща да й се обади, когато се върне. А като й позвъни, тя го покани за Коледа в Палм Бийч.
— Няма ли да бъде малко неудобно, с родителите ти? — бе изненадан, но тя само се засмя.
— Не ставай глупав, Спенсър! Те те харесват.
— Аз наистина трябва да си остана тук. Тази Коледа ще е малко тежичка за моите родители.
Барбара им се бе обадила, че няма да доведе децата от Бостън. Имаше сериозен роман и искаше те да са при нея. Той знаеше, че родителите му щяха да са много самотни, Коледата винаги им напомняше повече за сина, когото бяха изгубили, отколкото за другия, който бе още жив. Всичките тези мисли галопираха в съзнанието му, докато обмисляше неочакваното предложение.
— Защо не дойдеш след това тогава? Аз ще съм там до след Нова година. Можеш да отседнеш у дома, имаме дузина стаи за гости.
Сигурен бе, че не преувеличаваше.
— Ще видя дали ще мога да си взема отпуск и ще ти се обадя.
Обади й се преди тя да замине за Флорида и за своя изненада прие предложението й. Още не знаеше какви бяха намеренията му спрямо нея, но каквито и да бяха, нямаше да са неприятни.
Коледата мина скучно за него, а два дни по-късно той излезе в едноседмичен отпуск и отлетя да го прекара със семейство Баркли в Палм Бийч. Бяха мили и любезни, къщата изглежда бе пълна с гости като него, тук бе и по-големият брат на Елизабът — Грегъри.
Той работеше за Министерството на финансите, бе типичен консервативен банкер. Женен бе, но жена му не бе там, никой не обсъждаше това, а и Спенсър не пожела да си пъха носа, където не му бе работа.
Бе прекалено зает да ухажва Елизабът. Посещаваха всяко празненство, което се организираше в града, и той реши, че никога през живота си не бе виждал толкова много диаманти на едно място. Самата Елизабът всяка вечер обличаше различен официален тоалет, слагаше и красивата, малка тиара7, която родителите й й бяха подарили преди година.
— Е — попита го тя, докато лежаха един ден на плажа, — забавляваш ли се?
Той се засмя на въпроса й. Винаги бе пряма с него, но бе сметнал, че това му допада. Нямаше будалкане, заобикалки, нямаше нужда да я пита какво точно бе имала предвид, тя винаги му го казваше направо.