Криеше парите си под леглото и към края на април вече бе спестила четиристотин долара. Това бе билетът й до Холивуд, до свободата и тя го пазеше като зеницата на окото си, преброяваше парите късно вечерта, на лунна светлина, при заключени врати. Сега вече изчакваше времето, когато щеше да замине. Нямаше да е много далеч. Но всеки ден й се виждаше цяла вечност.
Малката Джейн бе вече на годинка и в ясната неделна утрин Кристъл яхна стария си кон да отиде да я види. Прекара деня при семейство Уебстър. Когато си тръгваше, бе вече късно, но познаваше добре пътя. В крайна сметка реши да мине напряко, през полето. Вдишваше мириса на тревите и си припяваше тихичко любимите си стари балади. За пръв път от много време насам се чувстваше отново добре. От смъртта на баща й бе минала повече от година и горчивата болка от загубата бе започнала да изтлява. Чувстваше се отново силна, млада и жизнена, единственото, за което си мислеше, бе бъдещето.
След като върза коня в конюшнята му в хамбара и сне седлото, все още тананикайки си, тя чу шум зад гърба си и се обърна изненадана. Беше Том, седеше върху чувал с фураж и пиеше.
— Добре ли мина денят ти, сестричке? Погледът му бе неприятен и тя се извърна, направи се, че не го забелязва, но, докато закачаше юздата, ръцете й трепереха. Чу стъпките му зад гърба си.
— Къде ходи с тази кранта? Да не би да имаш приятел в града?
— Нямам — тя се обърна към него и изобщо не хареса онова, което видя. Очите му бяха кървясали, бутилката, която държеше, бе опразнена наполовина. — Ходих на гости при приятели.
— Пак при оная японка ли?
И той бе чул слуховете, бе ги съобщил и на Беки, която веднага бе казала на майка си.
— Не — излъга го тя, — приятели от училище.
— Тъй ли? И кои бяха те? — гласът му бе прегракнал от пиенето; нейният бе спокоен, но вътрешно цялата трепереше.
— Няма значение.
Тя тръгна да излиза от хамбара, но той я дръпна грубо за ръката. Не го очакваше и залитна назад, препъна се в крака му и едва запази равновесие.
— Закъде си се разбързала?
— Трябва да си ида у дома при мама.
Опита се да го погледне в очите, но се побоя. Дори при нейната височина тя не бе от калибъра на Том Паркър. Обичаше да се хвали пред приятели, че бил як като бик, а дори и по-як, когато се наложи.
— Мама… колко сладко — подигра й се той. — У дома при мама. Тя не дава пет пари. Пък и без това е при Беки. Онази тъпа кучка пак е надута. Господи, човек би си помислил, че досега трябваше да се е научила. Почти не го правим, а когато го направим, тя веднага забременява.
Кристъл кимна съчувствено, опита се да се откопчи от него, но той бе стиснал ръцете й като в менгеме и очевидно нямаше никакво намерение да я пусне, поне засега.
— Казах ти да се навърташ насам, нали?
Тя кимна, онемяла от ужас. На седемнайсет години никой мъж не я бе държал така; твърде слабо утешение бе мисълта, че ако баща й бе жив, щеше да го убие.
— Искаш ли да пийнеш?
— Не, благодаря — поклати глава тя, лицето й бе пребледняло като платно от страх.
— Разбира се, че искаш.
Той стисна двете й ръце с една ръка, а с другата напъха бутилката насила в устата й. Поля цялата й блуза, но успя да излее и значително количество от горчивата течност през стиснатите й зъби, въпреки съпротивата й.
— Престани! Остави ме на мира… пусни ме да си вървя!
Той се засмя, гледаше я как се измъчва от неудобство, как напират сълзите й. Сетне изведнъж я тръшна върху сеното, което държаха там за конете.
— Съблечи се.
— Том… моля те.
Тя се опита да се изправи и да избяга, но той я хвана за краката и я събори отново на пода, надвесен над нея. Бутилката се търколи и изпълни хамбара с мирис на евтино уиски.
— Моля те… недей…
Не му каза, че е девствена. Не знаеше какво да му каже. Разплака се, а той разкъса блузата й.
— Нали го правиш с другите, сестричке? Хайде, бъди добро момиче към братчето си.
— Ти не си ми брат… престани!
Тя сви юмрук и, борейки се на живот и смърт, го удари. Улучи го право в окото и той изстена, но я стисна здраво и я зашлеви силно. Толкова силно, че тя остана без дъх.
— Кучка! Казах ти да се съблечеш!
Дърпаше с една ръка дънките й, с другата я бе приковал към пода, беше я притиснал с цялата си тежест и тя си помисли, че можеше да строши ръцете й. Ала това не я интересуваше. Трябваше да я убие, ако искаше да я обладае. Съпротивляваше се като диво животно, ала не му бе в категорията; той отново и отново я тръшкаше на земята, псуваше, обиждаше я. Разкъса дънките й, белите й бедра се оголиха. Цялата трепереше.