— Не, недей… Том… моля те…
Тя плачеше, докато той разкъсваше бельото й, все още я държеше прикована с могъщата си лапа, с високо вдигнати над главата й ръце и с разкрачени колене. Плачеше и го умоляваше, но той свали панталоните си достатъчно, за да види тя как се бе устремил към нея. Той без колебание намери целта си и нахлу в нея, размазвайки я върху пода с всеки следващ тласък, докато тя пищеше и стенеше от болка. Той отново я удари по лицето и този път я разкървави. От устата й рукна кръв, а и цялата бе потънала в локва кръв, докато той я изнасилваше. Гърбът й също бе разкървавен от сламата и от твърдия под. Лежеше задъхана, смазана от болка и ужас.
Той еякулира и отново я цапардоса. Ала тя вече бе останала без сили. Нямаше и смисъл. Остана на пода смачкана и пребита, а той се изправи и вдигна панталоните си. Взе шишето и отпи една голяма глътка, сетне се разсмя като погледна лежащата Кристъл.
— Най-добре е да се поизмиеш, преди да си отидеш у дома, сестричке.
Той отново се засмя и затръшна вратата на хамбара.
Отиваше при жена си, оставил Кристъл да лежи на пода, окървавена, съкрушена, готова да умре.
Тя лежа така и плака, докато сълзите й не свършиха. Свърши, всичко свърши. Искаше й се да умре там, на пода.
Мина много време, преди да изпълзи на колене до маркуча, с който пълнеха коритото на коня. Пусна водата, повърна, сетне се обля със студената вода, изми лицето и ръцете си, погледна разкъсаните си дънки, парцалите, които бяха останали от бельото й, и кръвта, която той бе размазал по тялото й, докато я обладаваше. Свлече се отново на колене, хленчейки тихо. Не можеше да се прибере отново у дома. Не можеше да им обясни. Не можеше да каже никому. Те щяха да намерят начин да обвинят нея. И с треперещи нозе тя се запрепъва към яслата, хвана стария петнист кон за гривата, изведе го и се метна на гърба му. Яздеше бавно на хладния нощен въздух през полето към Уебстърови.
Бе си тръгнала от тях само преди два часа. Когато видя светлините на къщата им, отново се разрида. Цялото тяло, покрито със спечена кръв, я болеше. Беше и полугола. Конят спря в градината им, тя се изхлузи от него, а Бойд я видя през прозореца и се затича към нея, последван от Хироко.
— Крис… о, Боже мой… о, Боже мой…
Той си помисли, че някой се бе опитал да я убие. А тя изгуби съзнание и се строполи в краката им в локва кръв.
Дванадесета глава
Бойд пренесе Кристъл вътре и я положи на леглото. Взе бебето на ръце, докато Хироко я изми с напоени с топла вода пешкири. Докосваше лекичко раните й, а когато видя гърба й, заплака. Гърбът й, краката й, раната на устните й. Бе истинско чудо, че не я бе убил.
Кристъл лежеше и плачеше на същото онова легло, на което бе помогнала Хироко да роди бебето им. На сутринта седеше в кухнята им и ги гледаше втренчено с празен поглед. Не би могла да понесе да погледне друг, освен тях, двамата. Те се бяха превърнали в нейното семейство.
Когато Бойд й подаде чаша кафе, тя отново заплака.
— Ще те откарам с пикапа. Можеш да кажеш на майка си къде си била. Сетне ще отидем при шерифа.
Тя поклати нещастна глава. Болеше я всяко мускулче на тялото й, не бе спала цялата нощ. Почти не виждаше с насиненото си око. Ако не бе русата й коса, човек не би повярвал, че това бе Кристъл. Знаеше, че не можеше да отиде при шерифа. Ако го направеше, Том щеше да я убие.
— Не мога да направя това.
— Не ставай глупачка — изръмжа Бойд. Искаше му се сам да убие Том.
— Не мога да направя това на Беки и на майка си.
— Да не си полудяла! Та този мъж те е изнасилил!
Кристъл отново се разплака и Хироко я хвана за ръката.
— Той трябва да бъде наказан. Бойд е прав.
Кристъл не каза нищо, само ги гледаше мълчаливо през сълзи. Срамът бе и неин. Чувствата й бяха напълно объркани, беше ядосана и изплашена, съкрушена и, кой знае защо, гузна. Нима вината бе нейна? Дали не го бе подтиквала към това с годините, без да се усети? Или това бе още едно наказание за красотата й?
Не знаеше отговора, а и той вече нямаше значение. Беше се случило. И то бе още една причина да се махне от долината, която някога бе обичала, а сега ненавиждаше. Нямаше какво да изостави тук, освен загубите, болката и тъгата, както и Уебстърови.
— Не можеш да го оставиш да се измъкне след всичко това, Кристъл — Бойд заговори тихо този път. Но вътре в себе си кипеше от гняв. — Ще те заведа у дома.