— Какво правиш?
Беки трепереше, бе ужасена. Той я блъсна грубо и й каза да се прибере вкъщи и да стои при децата. Тя изпълни заповедта му и когато Кристъл се изправи срещу него и насочи пушката с треперещи ръце, а задъханият Джарид се появи зад гърба й, Беки се бе свила страхливо във всекидневната.
— Свали пушката, сестричке — Джарид й говореше тихо, боеше се от онова, което можеше да стори, но Том само се ухили. Изглежда бе пиян, както обикновено, ала ръцете му не трепнаха изобщо, когато насочи пушката си срещу Кристъл.
— Радвам се да те видя отново, Кристъл. На гости ли си ни дошла или си тръгнала на лов с Джарид? — тонът му бе спокоен и Джарид застана безпомощен до сестра си.
— Том, свали пушката. Махнете оръжието и двамата, престанете.
Джарид бе ужасен. Очевидно и двамата бяха полудели. Но изведнъж, след като погледна сестра си, той разбра какво й се бе случило и в един миг му се прииска той да грабне пушката от нея и да убие зет си. Но не можеше да отнеме пушката от ръцете й, беше я насочила първо към главата на Том, а сетне, с огромно удоволствие — в слабините му.
— Дойдох да ти благодаря за снощи — гласът й потрепери. И двамата бяха насочили оръжията си един срещу друг. — Повече няма да можеш да го правиш, нали Том?
Искаше й се той да се страхува, да плаче, да я умолява, да проси милост, така, както бе правила тя предишната вечер. Но той само се хилеше и я гледаше похотливо, още усещаше с устни вкуса на плътта й. Изведнъж тя стреля без никакво предупреждение между краката му и не улучи. Без да чака да разбере дали бе ударен, той изстреля и двата патрона от двуцевката си срещу нея. Единият куршум изсвири покрай ушите й, а когато се обърна ужасена по посока на изсвистяването, тя видя как Джарид се свлича до нея. Улучен право в главата, той падна и умря веднага. Кръвта му се разплиска наоколо, докато Кристъл коленичеше до него. Чу се далечен писък и всичко, което тя си спомняше сетне, бе как Том я гледаше похотливо, как пищеше Беки, а самата тя бе прегърнала Джарид в скута си, ридаеше и го притискаше. Но той бе умрял. И вината за това бе нейна. Все едно го бе убила сама… бе мъртъв… мъртъв… Том измъкна пушката на баща й от ръцете й и влезе вкъщи да се обади на шерифа.
Тринадесета глава
Шерифът дойде след половин час. Джарид още лежеше на полето в ръцете на Кристъл. Отведоха я настрани. Смътно си спомняше въпросите им след това. Помнеше, че дойде линейка за Джарид, майка й истерично пищеше, а Беки я бе прегърнала и ридаеше. Помнеше как втренчено я гледаха децата, как шерифът й каза, че е извършила нещо ужасно и как тя се опитваше да му обясни, че не тя бе застреляла Джарид.
Те знаеха това. И всичко се изясни около стореното от Том. Отидоха до хамбара на оглед, кръвта й още си стоеше по пода. Тогава я отведоха в болницата, а Бойд й Хироко отидоха с нея. Подписаха показанията си за това в какво състояние я бяха намерили предишната вечер, фотографираха всичките й наранявания.
Вместо да я прибере в ареста, шерифът й позволи да остане у Уебстърови, те я придружаваха и на следствието. Обвиниха я в опит за убийство, но Том пожела да снемат обвиненията от нея, защото те означаваха самият той да бъде обвинен в изнасилване и преднамерено убийство. Съдията тогава го обяви за нещастен случай, а Том бе обвинен в изнасилване. В крайна сметка обаче всички обвинения бяха снети, а смъртта на Джарид бе обявена за нещастен случай.
Напуснаха залата на съда заедно, но Кристъл не видя Том и майка си до деня на погребението на Джарид.
Седеше на задните пейки в църквата, заедно с Бойд и Хироко. По същото време случаят нашумя из местната преса.
Присъстваха всичките приятели на Джарид, както и приятелката му от Калистога. Всички плакаха, включително и Том, който на излизане от църквата погледна осъдително Кристъл. Беше един от мъжете, които носеха ковчега, и стомахът на Кристъл се сви от ярост. Оливия обаче бе пожелала да бъде така. Според нея за смъртта му бе виновен не Том, а Кристъл. Погребаха го в най-обикновен гроб близо до баща му.
Беше ден, който Кристъл никога нямаше да забрави. Стоеше права и се взираше с невиждащи очи в небето, мислеше си за тях двамата, за това колко по-различен бе някога животът им. Всичко вече бе свършило. И за всички. Не й бе останало нищо друго, освен ярост, вина и лъжи, както и мъката по изгубените й баща и брат.
Когато Бойд я отвеждаше, тя се спря за миг да погледне майка си.
— Не се връщай повече в ранчото, Кристъл. Баща ти вече го няма да те закриля и аз знам що за птица си. Всички знаем. Ти си убийца и скитница и нямаш място тук, независимо от това в какво си убедила баща си, преди да почине.