Той започна да казва нещо, но сетне я огледа по-добре. Бе толкова хубава, че човек го заболяваше сърцето само като я погледнеше. Погледът й те приковаваше и трогваше. Имаше намерението да й откаже, но изведнъж се поколеба дали пък Хари нямаше да я хареса. Погледна часовника си и се запита дали босът бе горе, макар бе твърде късно и най-вероятно бе да го нямаше.
— Работила ли си и преди в ресторант?
Той оправи папийонката си и огледа масите, но погледът му отново се спря върху нея. Имаше лице, което те караше да се спреш и да го гледаш цял живот. Тя обаче изобщо не съзнаваше какъв ефект имаше външният й вид върху него. В нея имаше откритост и смелост, въпреки очевидната й нервност, и той веднага я хареса.
— Някога била ли си сервитьорка?
— Да — от страх да не я прогони не му каза, че ресторантът, в който бе работила, бе по-скоро като закусвалня.
Той я погледна по-отблизо.
— На колко години си?
— На осемнайсет — излъга тъй самоуверено, сякаш бе лъгала цял живот.
Той поклати глава и погледна към вратата, през която бе влязла.
— За да работиш тук, трябва да си на двайсет и една. Такъв е законът.
— Тогава съм на двайсет и една… моля ви… — гласът й бе тъй нежен, а невероятните й сини очи му се усмихваха така, че той се разтопи от удоволствие. — Моля ви… никой няма да узнае.
— Господи — той едва не изстена, — шефът ще ме убие.
Тя усети, че той взе да омеква.
— Ще работя здравата. Кълна се, че ще работя много. Просто ме опитайте за няколко дни… за седмица… каквото и да е…
Очите й го гледаха тъй умолително, че той разбра, че не би могъл да й откаже. Бе твърде хубава, толкова уязвима и тъй млада, а и нещо му подсказваше, че тя се нуждаеше много от тази работа и че щеше да се труди здравата. По дяволите, би могъл да каже на Хари, че не знае на колко години е. А и винаги можеха да я изгонят, ако не се справеше.
Той отново я погледна и видя как тя го наблюдаваше съсредоточена и сериозна.
— Добре, добре. Ела утре следобед. Едно от момичетата ще ти даде униформа. И си сложи малко грим. Сега изглеждаш като момиченце. И, за Бога — изръмжа той, — разкарай този пуловер.
— Слушам, сър — ухили му се тя досущ като хлапе.
Никога досега не бе виждал момиче, тъй красиво като нея, а бе само на осемнайсет… Молеше се само Хари да не разбере, щеше да го убие.
— Да си тук в четири. Точно.
— Слушам, сър. Благодаря ви.
Гласът й прозвуча пресипнало като му благодареше.
Истинско чудо бе, че някой не я бе грабнал досега. При този неин външен вид можеше да я направят танцьорка, дори и стриптийзьорка. Прекалено невинна бе за това обаче. Кристъл Уайът бе много повече от това, което той си мислеше за нея.
Тя бързо излезе от ресторанта, да не вземе той да реши да промени решението си. Тича почти по целия път до мисис Кастаня.
Първото нещо, което стори, бе да върне пуловера на мисис Кастаня, да й благодари и да й съобщи, че си е намерила работа. Каза го гордо и самоуверено, сякаш я бяха избрали за президент на Дженеръл Мотърс.
— Работата ти порядъчна ли е? — погледна я с подозрение мисис Кастаня.
Момичето бе прекалено хубаво, за да е за негово добро. Застрахователният агент вече висеше във вестибюла с надеждата да се сблъска с Кристъл по пътя й към банята. Ала тя изглежда изобщо не го забелязваше. Беше тиха и се държеше добре. Не въртеше опашка, не флиртуваше с мъже, не се държеше лековато. Беше порядъчна и учтива. Стоеше си в стаята и не използва кухнята нито веднъж. Затова, по причини, които мисис Кастаня още не разбираше, тя я харесваше.
— Ще работя в ресторант — рече гордо Кристъл и старицата й се усмихна. Беше сладурана и й напомняше за една от внучките й.
— Като каква?
— Като сервитьорка.
— Добре.
Старицата уж й говореше строго, но не можеше да скрие, че харесва Кристъл. Беше добро момиче и не й бе създавала неприятности.
— Гледай да ти платят. След десет дни трябва да плащаш наема. А този месец е вече късно да ме предупреждаваш, че ще напуснеш.
Така плашеше всичките си наематели. Това ги дисциплинираше. Но сега Кристъл само се усмихна. Бабата й беше напълно прозрачна и тя също я харесваше.
— Знам, мисис Кастаня. Но няма да се изнасям.
— Това е добре, добре е. Махна й с ръка и се върна в кухнята. На следващия следобед тя измина пеш разстоянието от няколко квартала до ресторанта При Хари в Барбъри Коуст. Беше въодушевена от новата си работа, чудеше се дали щеше да е по-различна от предишната.
Пристигна точно в четири, косата й бе опъната назад и сплетена в кок, беше си сложила от червилото, което купи сутринта в Уулуърт. Беше червено и прекалено ярко за бялото й лице, но като се погледна в огледалото, реши, че изглеждаше много по-възрастна.