Оберкелнерът, който я бе наел предишната вечер, се представи като Чарли и я повери на по-възрастна, но много привлекателна сервитьорка на име Пърл. Засмя се и каза, че всъщност името й било Филис, но никой не й викал така още от момиченце. Каза й също, че работела тук от години, че преди била танцьорка. И сега помагала на Хари, танцувала, ако някоя от танцьорките отсъствала, или пеела, ако се наложело. Познавала Хари от години, но не каза на Кристъл, че преди много, много време му бе била и любовница. Огледа внимателно Кристъл, намери й чиста униформа и й показа кухнята.
— Работата става много напрегната към осем. Към десет понамалява, но сетне отново е пълно за последното представление към полунощ.
Кристъл вече разбра, че това бе колкото ресторант, толкова и нощен клуб, а като се огледа, се очарова. Надяваше се, че ще я одобрят. Пърл я покани да хапнат заедно с всички работници в ресторанта, преди да са отворили. Като слушаше спокойните разговори на хората около себе си, тя разбра, че тук ще й се хареса. Персоналът се състоеше от сервитьори и сервитьорки, помощник-сервитьори, готвачи и миячи на чинии в кухнята. Оказа се по-голямо заведение, отколкото си бе мислила, но по-добре, че бе станало така, защото иначе нямаше да посмее да влезе и да потърси работа. Сетне се усмихна на себе си, като се сети, че дори не знае колко щяха да й плащат. Пърл й каза, че можела да задържа бакшишите за себе си, а ако някой се напие и й създава проблеми, трябвало само да извика оберкелнера Чарли или някой от барманите.
— Хубаво е да се работи тук — обясни й Пърл, — не ни презорват много. А Хари е голяма работа — топлотата на спомена се появи в очите й и Кристъл забеляза това. Сетне, за неин ужас, попита: — Девствена ли си?
Кристъл я погледна онемяла, а Пърл се разсмя.
— Не, само не така, по дяволите, кой днес е девствен! — А Кристъл изглеждаше именно такава. — Имах предвид дали си работила в такова заведение и преди?
Кристъл се засмя, изпита облекчение, че въпросът й бе доизяснен. Сниши гласа си и обясни заговорнически:
— Всъщност работих в ресторант, но нещо като закусвалня.
Пърл се ухили и я потупа по стройната ръка.
— Тогава ще трябва доста да се поизучиш, скъпа. Дръж се близо до мен и аз ще те науча.
Кристъл благодари на небесата за появата на Пърл, особено по-късно, когато вече имаха доста работа. Не бе лесно да се обслужват масите, особено след като Чарли внимателно я наблюдаваше; клиентите очакваха тя да запомни поръчките им и тя се стара много всичко да е наред. Когато сервира последната си вечеря, разбра, че се бе справила добре и Пърл го потвърди. Спечели двайсет и един долара от бакшиши. Точно половината от месечния й наем. Искаше й се да изтича у дома и да съобщи новината на мисис Кастаня.
— Искаш ли да те откарам?
Пърл имаше една стара кола и тази нощ двете си тръгнаха заедно — Кристъл прие поканата с благодарност. Краката я боляха до смърт и тя реши, че първото нещо, което ще направи сутринта, щеше да бъде да си купи нови обувки.
— Благодаря за возенето — тя се усмихна победоносно на новата си приятелка, когато спряха пред дома на мисис Кастаня на улица Грийн.
— Винаги си добре дошла. Тук ли живееш? — Пърл погледна с любопитство къщата. — Със старците си ли живееш?
— Не — поклати леко глава Кристъл. — Наела съм стая тук.
Пърл кимна, мислеше си, че по-късно можеше да си позволи и по-добро жилище. Беше момиче, на което мъжете щяха да дават солидни бакшиши, просто заради удоволствието да поговорят с нея, с надеждата да спечелят благоволението й.
— Лека нощ — извика тя и й помаха.
Сетне отвори вратата със собствения си ключ, а Пърл отпраши със стария си шевролет.
За пръв път от седмици Кристъл спа дълбоко, толкова бе изтощена. Вече си бе намерила работа и бе спечелила цяло богатство. Докато се унасяше в сън, тя си помисли, че Сан Франциско й харесва. Беше далеч от дома й, а тя бе искала да е точно така.
Шестнадесета глава
Кристъл се запозна с Хари две седмици след като бе започнала работа в ресторанта му.
Работата се оказа тежка, но заплатата бе добра, а бакшишите, които печелеше всяка вечер — страхотни. Хората от персонала бяха дружелюбни към нея, мнозина от тях, като виждаха колко е млада, я вземаха под крилото си и се държаха с нея като със своя дъщеря. За пръв път след смъртта на баща й хората се държаха мило с нея и тя усещаше, че тук бе желана. Никой не й крещеше, никой не я обиждаше само за това, което представляваше. Тананикаше си непрекъснато, а мигът, когато започваше работа, бе най-радостният през деня й.