Хари се бе наслушал за нея и бе любопитен да види момичето, за което всички казваха, че било потресаващо. Бе сигурен, че преувеличаваха, но в момента, в който погледът му спря върху нея, той вече знаеше, че никак не преувеличаваха. Наблюдаваше я от ъгъла на ресторанта, сетне Кристъл видя, че нещо обсъждаха с Пърл, но нямаше време да се пита какво ли си говореха. Малко по-късно Пърл й направи знак да дойде и Кристъл изведнъж се притесни, докато приближаваше към тях. Питаше се дали не бе узнал, че нямаше още осемнайсет години, дали нямаше да я уволни.
— Това е Хари, Кристъл. Босът.
Тя се ръкува с него, малко изплашена, но усмивката му разсея страховете й; Хари я гледаше очарован. Беше дори по-хубава, отколкото я описваха. Беше изумителна.
— Здравей, Хари — гласът й бе дълбок и нежен. Той не откъсваше поглед от нея. Да я гледаш бе все едно да откриеш диаманти в мивката си.
— Чувам, че се справяш добре — бе чул и много други неща, но не искаше да й ги казва. — Харесва ли ти тук?
— Да. Много — тя се усмихна свенливо на Пърл, която я гледаше с нескрита гордост. Беше се заинтересувала от нея, от време на време се чувстваше така, сякаш си имаше дъщеря.
— Пърл ми каза, че си и попявала по малко — нарочно омаловажаваше чутото, но искаше да пристъпи към темата внимателно. — Мислила ли си си да пееш на сцената?
Кристъл поклати глава, беше й забавно.
— Може и да ти хареса — Кристъл изглежда се колебаеше и погледна Пърл. — Пърл би могла да те научи на това-онова, а с лице като твоето бихме могли някоя вечер да опитаме и да те пуснем на сцената да видим дали ще ти хареса.
Опитваше се думите му да прозвучат небрежно, за да не я изплаши, но в главата му вече имаше изграден план, който бе обсъдил с Пърл през последния половин час. При нейния външен вид бе направо лудост да я използват само да мъкне чиниите с вечерите от кухнята.
— Искаш ли да опиташ? — той я погледна окуражаващо, а Кристъл усети тръпката на вълнението.
Обичаше да пее, а предложението да пее пред публиката в ресторанта направо я смая. Искаше й се да го разцелува за дадената й възможност, но се опита да изглежда сдържана и само кимна.
— Много бих се радвала — сетне се засмя с мекия си, дрезгав глас. — Ами ако ме замерят с развалени яйца?
— Тогава бързо-бързо ще те свалим, от сцената — ухили се той. Беше приятен мъж и Кристъл го хареса.
— Искаш ли Пърл да те понаучи на някои неща? Тя пее доста добре и е страхотна танцьорка, поне беше, докато не си контузи глезена.
Беше се запознал с нея преди години, когато тя работеше в театър Фокс, бяха любовници с години, макар това да бе свършило преди доста време. Беше й дал тази работа много по-късно, когато вече не можеше да танцува и можеше да бъде единствено сервитьорка, ала все пак изпитваше слабост към нея. Личеше си по начина, по който я гледаше и по който говореше за танцьорската й кариера.
— Нека Пърл да ти покаже това-онова, става ли, хлапенце?
— Окей.
Изрече думата почти безгласно, усмихната на Пърл, докато той си заминаваше. Запита се какво щеше да стане, ако не сполучеше. Изчака, докато той не се отдалечи на достатъчно разстояние да не ги чува, и попита Пърл:
— Мислиш ли, че ще успея?
Страшно й се искаше да сполучи, а Пърл замислено кимна. Чудеше се дали Хари нямаше да се влюби в Кристъл. Бе много красива, но не му даде никакви аванси. Нямаше и нужда.
— Не се безпокой. Ще се справиш добре. А като чуят този твой глас, направо ще полудеят. Ще ти покажа някои номера и няколко танцови стъпки. Ще те харесат много. Утре ела към два часа и ще подрънкаме малко на пианото.
Тя погледна момичето, завиждаше за младостта му, но все пак го харесваше толкова много, че не можеше да бъде завистлива към него.
— Нямаш нищо против да ми помогнеш? — Кристъл я погледна с благодарност, а Пърл се засмя.
— Не, по дяволите! И за мен ще е удоволствие — тя сви рамене, усмихната носталгично. — Нямам нищо против да го направя заради Хари.
Срещнаха се следващия следобед и Пърл и показа няколко прости стъпки. На Кристъл й направи силно впечатление колко подвижна и грациозна бе тя.
— Много си добра! — очите й грееха от възхита. Пърл бе трогната, но поклати глава почти свенливо.
— Вече не съм. Бях обаче. Но мина толкова време откак си счупих глезена. Не успяха да го наместят както трябва и това бе краят. Ала и преди това си бях само една обикновена танцьорка, нищо особено.
Занимаваха се цял час на сцената. Пърл й показа как да се движи, как да държи микрофона, как да танцува само дотолкова, че тялото й да отговаря на музиката. Сетне я накара да седне на един стол до пианото.