— Хайде сега да те чуем как пееш. Нямаш нужда аз да те уча как се прави това. Просто се отпусни. Запей нещо, което обичаш и карай нататък.
Спряха се на една песен, която бащата на Кристъл бе обичал много. Пърл й акомпанираше по слух, а Кристъл се остави да я поведе мелодията. Отначало запя тихо, колеблива и смутена. Но сетне я обгърна споменът за баща й и детството й и гласът и се усили ведно с мъката и нежността, които изпитваше. Бе затворила очи и когато песента свърши, по бузите й се стичаха сълзи. Пърл я гледаше онемяла и в захлас. Беше много по-добра, отколкото дори и Пърл предполагаше. Гласът й бе самата чистота и сила, които щяха да накарат публиката й да онемее.
— Боже Господи! Не предполагах, че можеш да пееш така. Трябва да отидеш в Л.А.9 и да запишеш плоча.
Кристъл сви рамене и изтри сълзите от бузите си. Другите сервитьорки започнаха да пристигат на работа.
— Може и да отида. Някой ден.
Ала тя все още се съмняваше, че това можеше да се случи. Пърл я накара да обещае да дойде на репетиции и на следващия ден. И двете бяха много оживени. Все едно бяха споделили някаква много важна тайна. Същата тази вечер Пърл съобщи на Хари новината, която той искаше да чуе.
— Намерил си си истинска победителка. Тя още не го знае и аз не искам да я плаша, но е направо фантастична. Има глас, който може да те разтърси. С малко репетиции, някой ден сигурно ще стане звезда. Почакай само да я чуеш.
Хари изглеждаше доволен и на следващия ден слезе от кабинета си да послуша. Този път и по неговите бузи имаше сълзи и той доволен и ухилен пое по стълбите към офиса си.
Пърл репетира с нея през целия май и част от юни, а една ленива вечер в четвъртък Пърл и Кристъл вече знаеха, че тя бе готова за сцената. Бе отрепетирала над двайсет песни и представлението й пред Пърл бе гладко и вълнуващо.
Хари знаеше, че тя щеше да пее тази вечер и бе застанал в нервно очакване встрани, до стената. Да намери такова момиче като нея на човек можеше да му се удаде само веднъж в живота.
— На добър час — прошепна тихо той, по-скоро на себе си, когато тя излезе на сцената в светлосиня сатенена дълга рокля, заета й от Пърл.
Излезе внимателно, погледна ужасена към Пърл, питаше се дали не бе сбъркала дори да опита, но учителката й й направи с пръсти знака на победата. Останалите от персонала стояха по ъглите на залата и чакаха. Но сетне, когато прожекторът я освети, и оркестърът засвири, Кристъл забрави за всички и запя от сърце. Изпя песента на Били Холидей Господи, благослови детето. Слушаха я всички, а приятелите й бяха като втрещени.
Тя бе всичко онова, което Пърл казваше, че ще бъде и на което се бе надявал Хари. Беше изключителна. Гласът й покори всички в залата с неочакваната си сила и трогателност. Накара ги да се просълзят и накрая да й аплодират едва ли не пял час. Докато й ръкопляскаха, Кристъл си помисли, че най-сетне бе попаднала там, където й бе мястото. Беше си мечтала за подобен миг и той бе дошъл. Дори и не се нуждаеше от Холивуд вече; всичко, което й трябваше, бяха тези хора, това място, този миг.
После Хари поръча бутилка шампанско и покани нея и Пърл да седнат при него. Усмихна се широко на Кристъл.
— Мислила ли си някога да станеш певица като пораснеш, хлапенце?
— Не, сър — бе си мечтала да бъде кинозвезда, но не и певица.
Той я потупа по ръката, наля й нова чаша шампанско и намигна на Пърл, преди да се усмихне отново на Кристъл.
— Наричай ме просто Хари.
Усещаше как цялото й тяло пламтеше. Беше й харесало много. Една мечта се бе сбъднала и изведнъж всичките мъки на миналото сякаш изчезнаха. А когато се върна тази вечер у дома, чувстваше се като Пепеляшка, която се връща след царския бал. Вече не бе сервитьорка. Беше личност. Певица. Още си се усмихваше, докато се качваше по стълбите. Една врата се отвори със скърцане. В процепа се появи познатото намръщено лице на мисис Кастаня. Тя обичаше да се прави, че тормози всички, но тайничко в себе си глезотеше Кристъл.
— За какво си толкова радостна? Да не си си намерила приятел? — гласът й прокънтя в стълбището, а Кристъл се надвеси над перилата и й се усмихна.
— По-хубаво от това… — не знаеше как точно да й обясни. — От тази вечер се занимавам вече с нещо друго.
Тя се ухили радостно, като си спомни как пя в При Хари и за безкрайните овации след това.
Но мисис Кастаня се намръщи още повече.
— Да не си се захванала с нещо лошо, а?
За краткото време, откакто Кристъл живееше при нея, тя се бе самоопределила за нейна майка. Кристъл само поклати глава и отново се усмихна на старицата.