— Добре. Ще кажа на мама, че ще дойдеш. Какво ще кажеш за август?
— Елизабът! Казах ти, че ще си помисля!
Ала тя само се усмихна и той се разсмя. Беше невероятна. Беше хитра като лисица, но трябваше да признае, че имаше страхотни крака и, докато я гледаше как обува чорапите си, той отново изгуби контрол върху себе си.
Когато я отведе до апартамента на брат й, бе четири сутринта. Беше напълно изтощен. Целуна я за лека нощ и обеща да й се обади.
Осемнадесета глава
Спенсър седеше в самолета и гледаше през прозорчето — летеше за Калифорния. Най-сетне бе приел, след като Елизабът му бе звънила няколко пъти от Сан Франциско. Настояваше, че щяло да бъде много забавно, че там щели да са и двамата й братя и неколцина от приятелите им.
Не че на Спенсър не му се ходеше, по-скоро се страхуваше от онова, което трябваше да прави там. От няколко месеца усещаше как хитро го манипулираше тя; екзалтирано го убеждаваше в онова, което му бе казала в Палм Бийч след Коледа: че двамата щели да съставят добър екип, че животът не предлагал кой знае колко повече. Той все още не бе напълно убеден, но трябваше да си признае, че прекарваха великолепно в леглото, а и имаше съвсем малко жени, които притежаваха нейния ум.
Поставил си бе за цел да излиза с всички жени, с които това бе възможно, сякаш за да си докаже, че около него нямаше нито една по-добра. И нито веднъж не усети поезията и музиката, за които бленуваше. Гърмовете и мълниите, както се изразяваше тя. Всички жени го отегчаваха до смърт, не разбираха през повечето време за какво говори и смятаха Наполеон за име на пустиня. Призляваше му от всички, нито една не притежаваше пламенност. От друга страна го ласкаеше мисълта, че едно момиче го желаеше тъй силно както нея. И след като бе излизал с нея почти цяла година, трябваше да си признае, че тя никога не го отегчаваше. Обеща си обаче в Калифорния да не прави никакви лудории.
Можа да се измъкне само за седмица, а все още искаше да иде до Буунвил да види Бойд и Хироко… и може би… може би просто… щеше да попадне и на Кристъл. Знаеше, че вече бе на осемнайсет години, питаше се колко ли се бе променила за две години, дали все още бе така красива както преди, все така магнетична и неповторима. Още помнеше как го погледна тя, как стомахът му се свиваше всеки път, когато си помислеше за нея.
Знаеше, че Елизабът щеше да му се изсмее, ако й кажеше. В сравнение с Елизабът Кристъл бе просто дете и без съмнение още бе такава. Искаше му се да я види отново, макар че трудно можеше да си го представи.
Когато самолетът кацна в Сан Франциско, бе решил да наеме кола и да шофира до езерото. Бе му казала, че пътят бил около шест часа и не му се щеше да губи време в града. След като разполагаше само с шест дни, искаше да пристигне колкото се може по-бързо. Влезе в аерогарата и забърза към бюрото за коли под наем, но се сепна, когато чу зад гърба си познат глас.
— Желаете ли да ви откарам?
Той се обърна — тя се усмихваше насреща му. Беше облечена с бял панталон и червен пуловер, носеше и неизменната си огърлица от перли, кестенявата й коса бе идеално прибрана под малката сламена шапка; носеше и мънички диамантени обеци, подарък от майка й. Елизабет бе дошла да го посрещне на летището и това го трогна. Притежаваше превъзходен стил и това също му харесваше.
Но изведнъж изпита безпокойство. Винаги мислеше бакалски за нея, сякаш поставяше в различни графи едни срещу други качествата срещу недостатъците й. Бе съвсем разумно, но толкова неприсъщо за него. През целия си живот беше романтик. А пък с Елизабът изобщо нямаше място за романтизъм. Той просто нямаше никакво значение.
— Какво правиш тук? — попита я неловко, защото бе очевидно, още щом я целуна.
— Дойдох да те взема. Реших, че ще си прекалено уморен, за да шофираш. Как мина полетът?
Нямаше никакви излияния от типа Колко много ми липсваше… Обичам те… и прочее, но поне бе там и това означаваше нещо.
— Благодаря ти, че дойде, Елизабът — той я погледна нежно с очите си с цвета на Тихия океан. — Доста дълго си шофирала, нали?
— Нощувах в града — бе както винаги практична и добре организирана, това бе едно от нещата, за които й се възхищаваше.
Забързаха, хванати за ръка, към мястото за получаване на багажите, а тя го закачи, че си носеше куфарче за документи.
— Така имах с какво да се занимавам в самолета.
— Жалко, че не отлетя с мен. Щях да ти намеря друга работа — и това му харесваше, казано по народному, беше си едно горещо парче. — Между другото, носиш ли си стиковете за голф?