Тя го погледна нежно. Харесваше й погледът му, както и онова, което й бе казал.
— И ти ще ми липсваш, Спенсър.
Той се усмихна, защото името му прозвуча глупаво, но не бе по-глупаво от Лиз, което никак не й подхождаше.
И сетне, без да каже нищо, той я притегли към себе си и я целуна. Самият той бе изумен, когато, след като се отдръпна, й каза онова, което тя бе очаквала да чуе, още откакто се запознаха:
— Мисля, че съм влюбен в теб.
Тя се усмихна щастлива.
Бая време ти трябваше.
Той се засмя.
— Ама че го каза. Най-сетне разбирам, че съм влюбен в теб, а ти се оплакваш, че не съм го направил по-отдавна.
— Бях започнала да си мисля, че ще си остана стара мома.
— На двайсет и една години е още рано да се тревожиш.
Сетне той осъзна думите й и разбра със сигурност, че трябваше да предприеме нещо. Не можеше да я държи в очакване завинаги. Достатъчно бе чакала, а и сега вече се чувстваше най-близко до нея повече отвсякога. Това бе нещо истинско, казваше си той, тя бе страхотно момиче и, както бе казала сама, щяха да постигнат велики неща заедно.
— Ще се омъжиш ли за мен, Елизабът?
— Това официално предложение ли е? — беше очарована, а той се преобърна, застана на коляно и й се усмихна.
— Ето сега е официално. Ще се омъжиш ли за мен?
— Да, по дяволите, да — извика радостно тя, обви врата му с ръце и едва не обърна лодката.
— Почакай малко! Не ни дави, за Бога! Това не бива да е един трагичен роман.
— Няма да е, любов моя! Обещавам. Ще има един много щастлив край.
И той бе убеден в това, докато я целуваше отново. След това запалиха лодката и се върнаха на брега, за да съобщят на семейството й. Докато връзваха лодката обаче, той се почувства малко глуповато. Не беше лесно да споделиш най-личните си мигове с цялото семейство. Само че в живота на семейство Баркли не можеше да съществува нищо съвсем лично.
Намериха баща й във всекидневната, говореше по телефона с Вашингтон. Но той се обърна към тях усмихнат и остави слушалката. По израза на лицето му Спенсър позна, че той подозираше нещо. Елизабът изглеждаше така, сякаш бе глътнала цяло ято канарчета.
— Да, Елизабът? — усмихна им се и на двамата. Тя знаеше, че той страшно харесва Спенсър.
Тя не изчака да проговори женихът й. Искаше да му каже първа.
— Спенсър току-що ми предложи женитба — усмихна се широко тя и се обърна към бъдещия си съпруг, сякаш търсеше потвърждение.
— Би трябвало да го направя далеч по-рано, отколкото сега, сър. Можем ли да получим вашата благословия?
Харисън Баркли скочи на крака, раздруса ръката на Спенсър и ги изгледа благосклонно и двамата, особено дъщеря си.
— Имате я от доста време насам. Желая и на двама ви много щастие.
Той прегърна дъщеря си, а след това ги изгледа сериозно.
— Кога възнамерявате да се венчаете?
— Боя се, че не сме стигнали още дотам. Ще трябва да го обсъдим.
— Ако ме питате мен, аз бих искал Елизабът да завърши колежа, но предполагам, че да изисквам от две влюбени птичета да чакат цели две години, ще е прекалено. Какво ще кажете за една? Можете да се ожените да речем през… юни, а Елизабът може да се прехвърли в Колумбийския за последната си година, ако разбира се възнамерявате да живеете в Ню Йорк.
— Доколкото знам, засега възнамеряваме да живеем там. А и юни е добре.
Спенсър изглеждаше доволен, докато Елизабът бе леко разочарована.
— Защо трябва да продължа с колежа? — изхленчи тя, почти като дете, но баща й отвърна твърдо.
— Защото си много хитра да не продължиш, а Васар е страхотен колеж. Освен това до юни остават само десет месеца. През есента ще дадем прием за годежа ви и ще го обявим официално. След това ще си имаш работа да планирате сватбата с майка си… — И сякаш тъкмо навреме, в стаята влезе и майка й, усмихната широко. — Присила, имаме голяма новина за теб — той погледна към дъщеря си и към Спенсър, докато тя очакваше новината. — Децата току-що се сгодиха. — О, скъпа…
Присила Баркли побърза да прегърне дъщеря си, сетне целуна бъдещия си зет. Той имаше чувството, че го е помела огромна вълна, която го отнася към морето. За броени минути се сгоди, а през юни щеше да се жени. Ала той сам бе пожелал това.
Поговориха възбудено, а на обяд съобщиха новината и на останалите. Йън бе доволен, а Сейра се зарадва много. Постигнаха съгласие приемът за годежа да се състои в Сан Франциско веднага след Деня на благодарността. Спенсър ги увери, че ще помоли родителите си да долетят в града за случая. А Елизабът от своя страна обяви, че искала да се венчае в катедралата Благоговение Господне. Все още бе недоволна, че трябва да прекара още една година в колежа, но Спенсър я успокои с напомнянето, че всеки уикенд щеше да е в Ню Йорк.