Денят бе изтощителен за него и когато отиде да си легне, докато я чакаше, той се почувства смазан от емоциите. Едва му стигнаха силите да я люби, почти заспа в прегръдките й; трябваше да се насили да седи буден достатъчно дълго, за да й напомни, че вече трябваше да се връща в стаята си. В следващия миг вече бе утро.
Елизабът отиде с него до града и го откара до летището. Каза, че имала да прави покупки и искала да прекара няколко дни в града.
Докато я целуваше, преди да се качи в самолета, той все още се чувстваше замаян. Гледаше как Сан Франциско издребнява под него и когато самолетът най-сетне пое курс към Ню Йорк, изведнъж му просветна.
Той всъщност щеше да се жени за Елизабът Баркли.
Деветнадесета глава
Както можеше и да се очаква, родителите на Спенсър посрещнаха новината със задоволство. Дори, в интерес на истината, и двамата бяха много радостни и обещаха да отидат на годежа в Сан Франциско в Деня на благодарността.
По времето, когато Спенсър си тръгна, подготовката за празненството вече бе в ход. Семейство Баркли изглежда възнамеряваше да покани най-малко петстотин души.
— Сигурно е красиво момиче, скъпи — рече майка му. — Кога ще се запознаем с нея?
Беше малко обидена, че не се познаваха, но Спенсър обеща да ги запознае с Елизабът, когато тя се върне от Сан Франциско.
Следващата седмица отлетя като миг. Сякаш бяха минали само минути, преди той да посрещне Елизабът в Айдълуайлд, за да я откара в Поукипси. Купи годежния пръстен от Тифани. Не можеше да си позволи нещо повече, но бе хубав диамант, със сапфири от двете му страни и тя изписка от радост като го видя. Камъните не бяха големи, но бяха добри и пръстенчето бе красиво.
— Спенсър, точно такъв исках! — той й го нахлузи на пръста в колата. Бяха решили да прекарат няколко часа в апартамента му, преди да я откара във Васар.
В леглото Елизабът се кикоти много и непрекъснато завираше в лицето му пръстена си. Видя му се неочаквано млада и много щастлива.
— Господи, така ми липсваше! Остатъкът от лятото бе ужасен.
— И аз бях самотен тук…
След като се срещнаха, му стана по-добре. Всъщност той бе прекарал няколко нощи в абсолютен ужас, питаше се какво бе сторил и защо, но един от близките му приятели го успокои, че всичко си било съвсем нормално. А сега, след като отново я видя, той вече бе убеден, че бе постъпил правилно.
Любиха се с часове, а на следващата утрин, докато се връщаше от Поукипси, той отново се почувства самотен. Тя щеше да дойде в Ню Йорк за следващия уикенд, за да се запознае с родителите му.
А когато се срещна с тях, те веднага я харесаха. Бе точно такъв тип момиче, какъвто баща му се бе надявал той да си намери; беше и изключително впечатлен от връзките й. Тя игриво споменаваше имена на хора, за които те само бяха чели, а дори и майка му бе впечатлена от това колко добре бе облечена, колко бе интелигентна, както и от поведението й на истинска дама. И двамата бяха доволни от това колко си подхождаше тази двойка. Баща му вече се бе похвалил на всички, че Спенсър щеше да се жени за дъщерята на съдията Баркли.
След това Елизабът идваше в Ню Йорк почти всеки уикенд, а през ноември всички отлетяха заедно за Калифорния. Баркли дадоха великолепна вечеря за семейство Хил в Деня на благодарността, накараха ги да се чувстват у дома си. Двамата възрастни мъже се наслаждаваха на компанията си, а и двете майки се разбираха отлично. Очевидно бе, че бе партия, която просто трябваше да се осъществи. Йън и Сейра също долетяха за Деня на благодарността и за годежа, но Грегъри бе твърде зает във Вашингтон и Елизабът се разочарова само малко. Тя и Грег не бяха особено близки. Изглежда той си живееше своя собствен живот, доста встрани от повечето семейни събития и празници.
Освен това, всички знаеха, че по него време Грег бе в процес на труден развод.
Празненството на следващия ден бе грандиозно. Бе даден коктейл и вечеря ала фуршет за четиристотин гости, а домът на семейство Баркли бе изпълнен с най-влиятелните личности на Сан Франциско; дойде дори и кметът. Танците продължиха до късно през нощта. Спенсър смяташе, че никога дотогава Елизабът не бе изглеждала толкова красива в черната си кадифена вечерна рокля. Притиснал я силно, докато танцуваха, той й се усмихна радостно.
— Щастлива ли си, любов моя?
Никога досега не съм била толкова щастлива.
Тя с удоволствие го запознаваше с приятелите си. Бе невероятно хубав. Всичките й познати момичета й завиждаха, той поговори с тях, а те направо си умираха от завист.