— Грешката бе моя — заговори тихо тя. Чувството за вина бе толкова силно, че дори не можеше да заплаче. — Между мен и Том се случи нещо и аз подлудях — тя пое дъх, сякаш не й стигаше въздухът; Спенсър стисна ръката й още по-силно. — Подгоних го с пушката на баща ми. Том стреля по мен, но улучи Джарид.
— О, Боже мой…
Погледна я потресен, не смееше дори да си помисли какво ли я бе накарало да подгони зет си с бащината си пушка. Сетне моментално разбра, че тя още носеше чувството за вина у себе си.
— Шерифът каза, че смъртта на Джарид е причинена от злополука. Два дни след като го погребахме, аз заминах.
Каза го съвсем простичко, макар тези събития да бяха променили изцяло живота й. Докато той ходеше по празненства във Вашингтон, на езерото Тахо и в Палм Бийч, Кристъл бе изгубила баща си и брат си. Беше ужасен от самата мисъл за това, бе впечатлен от начина, по който тя бе преживяла всичко и благодарен, че я бе намерил в Сан Франциско.
— Мама и аз не бяхме в добри отношения след смъртта на баща ми. Предполагам, че си мисли, че аз съм убила Джарид. Донякъде е така. Вината беше моя. Не биваше да гоня Том, но… — очите й се изпълниха със сълзи. Знаеше, че не може да му обясни. Докато я слушаше, на него страшно му се прииска да я целуне и да я прегърне. — Майка ми и аз не се разбирахме. Мисля, че ме мразеше, защото бях много близка с баща си.
— Обаждала ли ти се е, откакто замина?
— Не — поклати глава. — Всичко свърши — тя се усмихна храбро. — Вече съм тук. Това е моят живот. Останалото е минало. Трябва да мисля за онова, което правя тук. Не мога да се взирам назад. Изоставила съм миналото. То не съществува.
Тя погледна мълчаливо Спенсър. Запита се дали се бе срещал с Уебстърови.
— Виждал ли сте Бойд и Хироко?
Той поклати виновно глава, вече на два пъти не бе успял да отиде в долината.
— Не, не съм. Имах това намерение, но бях тук само за няколко дни. Те добре ли са, знаеш ли?
Тя му се усмихна тъжно и той отново усети как душата му изгаря от мъка. Бе невероятно дете, а сега се бе превърнала в невероятна жена. Притежаваше чувственост, нежност и женственост, която го караше да поиска да остане завинаги до нея и да я закриля. В същото време бе и учудващо силна. Именно силата й бе й помогнала да оцелее.
— Миналата седмица получих писмо от Хироко. Очаква второ бебе. Предполагам, че този път искат момче, но Джейн е толкова сладка.
Разказа му това-онова за бебето, а когато тя трябваше отново да излезе на сцената, той й обеща да я изчака. Можеше да разговаря с нея с часове. Не искаше да я изоставя. Никога повече. Бе почувствал, че тя се нуждаеше от него. А и той искаше да е там, на нейно разположение.
Този път сякаш пя само за него, гласът й го бе стиснал за гърлото с необуздани пръсти. Притежаваше смесица от сексуалност и невинност, която караше мъжете да поискат да я докоснат.
Когато слезе от сцената, бе почти един след полунощ, говориха си още час, преди заведението да затвори и той й предложи да я откара у дома й. Изчака я да се преоблече; видът й бе сякаш далечен отглас от миналото — появи се с вълнена пола, бяла блуза и обикновено яке, което купила от разпродажба. Отново изглеждаше като момиченце, но очите, които го гледаха, принадлежаха на жена.
Жената, за която бе мечтал три години и която изобщо не бе забравил. Жената, която бе мечтала за него, която винаги бе знаела колко много го обичаше.
Той бавно я изпрати пеша до къщата, в която тя още живееше под наем при мисис Кастаня. Останаха за дълго пред къщата, разказваше й за живота си в Ню Йорк, за приятелите си, за каквото и да е, само и само да я задържи за по-дълго. Накрая, сякаш и двамата го бяха очаквали цялата вечер, той я притегли до себе си и я целуна.
— Спенсър… — шепотът й прозвуча в студената нощ; той я притискаше колкото да я стопли, толкова и за да я чувства близо до себе си. — През всичките тези години си мечтаех за теб… понякога си мислех, че ако беше там, при мен, всичко щеше да бъде различно.
Тя се бе справила и без него. И той я уважаваше за това. И ето че бе поела собствената си кариера. Мина му през ума дали още мечтае да отиде в Холивуд, но не я попита.
— Бих искал да бях там — той повдигна нежно с пръст брадичката й. — Никога не съм те забравял. Мислил съм си за теб стотици пъти… просто не предполагах, че и ти ще си спомняш за мен. Смятах, че ще си по-различна, че дори можеше да бъдеш вече и омъжена.
Това бяха последните му предположения. Никога не си бе въобразявал, че ще я намери сама, да пее в нощен клуб в Сан Франциско. Радваше се на пръста на съдбата, който му бе посочил пътя към нея. Би могъл да се върне в Ню Йорк, без изобщо да разбере, че тя бе тук, без да я види. Но ето че я бе видял и си нямаше представа какво да прави. Бе дошъл в Сан Франциско да се сгоди за Елизабът Баркли. А стоеше пред една къща на улица Грийн влюбен до уши в Кристъл Уайът.