— Значи, очевидно има значение.
— Поне си честен. Не много смел, но поне честен — и тя се наведе и го целуна по врата и прокара ръка нагоре по бедрото му. — Защо не спрем на някой мотел да обсъдим този въпрос?
— За Бога, Елизабът, аз говоря сериозно! Току-що ти казах, че не искам да се оженя за теб, а ти искаш да се отбием в някой мотел. Не ме ли чу? Не ме ли слушаш? Не те ли интересува?
— Разбира се, че ме интересува. Но мисля, че се държиш като десетгодишно хлапе и нямам намерение да ти уйдисвам на акъла. Мисля, че снощи се е случило нещо, което те е изплашило до смърт и дори не го знам какво е. И, следвайки някакъв дух на религиозно усърдие или нещо също тъй глупаво, ти искаш да хванеш гората. Е, не искам да чувам такива неща. Затова ме откарай в колежа, върни се у дома, поизтрезней и ми се обади на сутринта.
Тя бе по-хладнокръвната от двамата, не ще и съмнение. И донякъде той я уважаваше за това й качество, но донякъде се и страхуваше до смърт от него. И точно затова не искаше да се ожени за нея, а за Кристъл.
Когато подкара отново колата, Елизабът го погледна отчаяна.
— Да нямаш нужда да се изповядаш за снощи? Така ли се чувстваш? Защо не намериш някой свещеник и не получиш опрощение от него? И сетне да си заживеем като нормални хора.
— Това няма нищо общо с казаното.
— Мисля, че има, а смятам, че и ти го знаеш. И знаеш ли какво, Спенсър? — Тя запали нова цигара и погледна с безразличие през прозореца навън. — Не искам и да чувам за това. Преживей си своята crise de conscience11, както казват французите, но насаме, без да съсипваш междувременно живота и на двама ни.
— Ако се оженя за теб, това ще съсипе живота ни. Повярвай ми, знам какво говоря — думите му прозвучаха сериозно, но тя все още не бе убедена.
— Изневярата per se12 не е достатъчна причина за развод, независимо какво твърди законът. Така че ако става дума за това, ако снощи си се разлудувал с приятелите си, не ме товари с жалките си истории. Просто си изтрезней като всеки друг нормален, порядъчен и самоуважаващ се мъж, излъжи ме, купи ми някое хубаво бижу и престани да се вайкаш.
Напълно объркан, Спенсър се обърна да я погледне.
— Сериозно ли говориш?
— Не напълно. Но в основни линии — да. Още не сме женени. Ако от време на време се разлудуваш, може и да бъда снизходителна. След като се оженим обаче, сигурно няма да съм толкова добронамерена.
— Ще си взема бележка за това… — Бе изключително момиче, а той неочаквано започна отново да се държи така, сякаш щеше да се жени за нея, а не за Кристъл. — Не ще и дума, че си без предразсъдъци.
— За това е цялата тази работа, нали?
— Не съвсем.
Той все още изобщо не искаше да й каже за Кристъл. Не бе нейна работа. Но тя омаловажаваше случилото се като се отнасяше с него като към мимолетна връзка и проявяваше желание да се примири с нея. Затова му бе още по-трудно да разговаря с нея.
— Мисля, че става дума за несъответствие на възгледите ни относно това; което искаме от живота. В известен смисъл аз искам повече, отколкото теб, а от друга гледна точка ти искаш далеч повече, отколкото бих пожелал аз. А това, приятелко моя, в никой случай не би способствало за един хармоничен брак.
— Няма подобни работи — отново се бяха върнали на магистралата и тя се премести по-близо до него.
— Тъкмо в това не съм съгласен с теб, мисля, че има.
— Смятам, че си мръднал.
Тя сложи ръка върху слабините му, той рязко зави и я погледна ужасен.
— Елизабът, престани!
— Защо? Преди винаги ти харесваше.
Той я забавляваше. Смееше му се. И отказваше да приеме на сериозно казаното от него.
— Ти изобщо чу ли нещо от това, което ти казах?
— Всичко. И честно казано, любов моя, всичкото това е лайна и помия.
Тя отново го целуна по врата и, без да ще, той усети, че се възбужда. Почувства див импулс да я люби веднага, само за да я убеди. Но да я убеди в какво! Защо не искаше да му повярва? Какво знаеше тя, което той не знаеше? Бе изключително твърда и упорита.
— Не е така. И ти говоря сериозно.
— Точно сега — може би да. Ала утре ще си скапан от казаното. А аз пък ще ти спестя това, като не ти повярвам на думите. Така добре ли е?
Той отново спря край пътя, погледна я, но трябваше да се разсмее на себе си. Страхувал се бе тя да не направи някоя отчаяна постъпка, а вместо това тя изобщо не се трогна от съобщението и речите му. Реагира напълно спокойно. И най-лошото бе, че това донякъде му харесваше.
— Ти си по-луда и от мен!
— Благодаря.
Ведно с тези думи тя се наведе към него и го целуна силно по устата, мушна езика си през зъбите му и в същото време полека разкопча ципа му. Той се опитваше да се отдръпне от нея, но в същото време частица от него не желаеше това.