— Елизабът, недей…
Ала тя го целуваше и същевременно го галеше, а за него бе трудно да устои, дори и при тези неудобни обстоятелства. Не можеше и да повярва на случилото се, но само след миг те вече лежаха на седалката, боричкаха се обезумели, завити под палтата си. Полата й бе вдигната до кръста, а бельото — свалено и увито около единия глезен. Парата по стъклата на колата бе красноречиво доказателство за пламенната им страст. Актът бе кратък и неудържим. Спенсър се почувства изцяло извън контрол, а сетне, докато се оправяха, този епизод го потисна силно. Но Елизабът бе в най-добро настроение.
— Това бе смешно.
Упрекваше се, че повече отвсякога се бе държал като луд. Може би бе изпаднал в нервна криза.
— На мен пък ми хареса. Не бъди толкова надут. Тя продължи да му се присмива по целия пък до Поукипси.
Когато пристигнаха във Васар, тя го целуна нежно по устата, въпреки протестите му, и обеща да си поговорят сериозно в Ню Йорк през следващия уикенд. И вместо да се почувства облекчен, гузен, жалък или нещастен, по целия път до Ню Йорк той се чувстваше отчайващо глупаво. Чак през нощта, когато лежеше в леглото и си мислеше за Кристъл, той осъзна в пълна мяра проблема, който имаше с Елизабът.
След като го бе принудила да й направи предложение, тя нямаше да приеме негативен отговор. А всичкото, което той желаеше, бе да отиде в Калифорния и да избяга с друга жена. В това имаше оперетен оттенък, само дето бе дяволски сериозно. Той дори бе изкушен да се обади на баща си да обсъдят заедно нещата, но бе сигурен, че баща му щеше да го вземе за луд.
А и самият той не бе съвсем сигурен дали наистина не бе такъв.
На сутринта си помисли да се обади на Кристъл у мисис Кастаня, но нямаше какво да й каже още. Тя дори не знаеше, че бе сгоден. А той се чувстваше задължен да не й се обажда, докато не уреди проблема с Елизабът. Още веднъж се почувства бесен на себе си за това, че я бе любил в колата по пътя към Поукипси. Всичкото, което му трябваше сега, за да е бъркотията пълна, бе Елизабът да бе забременяла. Знаеше обаче отпреди, че тя го правеше, само когато бе сигурна, че това не можеше да се случи.
Но дори и без това усложнение Спенсър бе изпаднал в една непоносима дилема. През цялата седмица не можа да яде, да спи, не можеше да се съсредоточи върху работата си. Единственото, за което можеше да мисли, бе Кристъл и засега безуспешно разтрогнатия му годеж. От време на време се питаше дали Елизабът не бе наистина права за това, че не съществуваха такива неща като щастлив брак. В крайна сметка, прекарваха си добре, в леглото и извън него, беше умница, разбира се… но Кристъл бе далеч повече от това… поне той мислеше, че бе така… макар, в интерес на истината, трябваше да си признае, че едва я познаваше.
В края на седмицата той вече почти не можеше да разсъждава нормално. Беше претеглил нещата толкова пъти и тъй внимателно, че цялата тази бъркотия губеше изобщо смисъл. Никога не бе и имала смисъл. Всичко, което знаеше, бе, че от години бе преследван от романтичните си видения за Кристъл, а те бяха в остро противоречие с реалностите — с жената, за която все още бе сгоден.
Цяла седмица изглеждаше зле, а един от колегите му в службата дори се опита да се пошегува с това.
— Трябва да си изкарал ужасен уикенд, Хил.
Спенсър се усмихна, но, когато на следващия ден играха скуош, той бе толкова разсеян, че изгуби и двете игри. А сетне, когато се отбиха в един бар да пийнат, беше съвсем опечален и почувства необходимостта да поговори с някого.
Джордж Монтгомъри бе дошъл скоро във фирмата. Беше на годините на Спенсър и пред него се оформяше блестящо бъдеще. Бе племенник на един от старшите съдружници във фирмата Брюстър Винсънт.
Погледна го, страшно се нуждаеше да поговори с него, а и той усети, че колегата му бе много обезпокоен.
— Какво те яде?
— Мисля, че съм луд.
— Подозирам, че си прав, но кой не е луд? — Джордж му се усмихна и поръча по още една бира. — Има ли някаква по-специална причина да го забележиш точно сега?
Не знаеше какво да му каже. Как би могъл дори да започне да му разказва за Кристъл?
— Този уикенд налетях в Сан Франциско на една стара приятелка. Не бях я виждал от години, мислех, че съм я забравил… но изведнъж… Господи, дори не знам как да го обясня.
— И се озова в леглото с нея — предположи усмихнат Джордж. Нещо подобно му се бе случило два дни преди да се ожени. — Не се безпокой, само те е шубе. Ще го преживееш.
— Ами ако не го преживея? Тогава? Между другото, просто за статистиката, не съм спал с нея.