В началото на май мисис Баркли отиде в Сан Франциско, за да следи отблизо последните приготовления. Щяха да се венчаят в катедралата Благоволение Господне, както бе пожелала Елизабът, а празненството щеше да е в хотел Сейнт Франсиз. Тя бе искала приемът да е у дома й, но в същото време трябваше да покани над седемстотин гости и затова хотелът бе единственият им избор.
Щеше да има четиринайсет шафери и дузина шаферки. Той само бе чел за подобни венчавки, но никога не бе присъствал на нещо подобно.
През юни, на следващия ден, след като Елизабът завърши училище, двамата излетяха за Сан Франциско. Завършила третата си година в колежа, тя се прехвърляше през есента в Колумбийския университет, така че да може да се дипломира, след като се оженят. Това бе единственото условие, което баща й им бе поставил, преди да се съгласи с женитбата им. Искаше Елизабът да се дипломира, единственото, за което съжаляваше, бе, че това нямаше да стане във Васар. Но Елизабът искаше да е при съпруга си. По време на полета бяха в отлично настроение, а Спенсър знаеше, че с пристигането им в Калифорния ги очакваше дълга поредица от партита. До венчавката оставаше още седмица — щеше да се състои на седемнайсети юни; сватбеното им пътешествие бе до Хаваите.
Тя умираше от нетърпение, а и съвсем лекомислено бе обявила, че оставя Спенсър на пости в седмицата преди венчавката. В самолета той я дразни безмилостно по този въпрос, каза й, че при това положение не би могъл да бъде отговорен за постъпките си. Но и възможностите им щяха да бъдат по-ограничени отпреди. Баща й му бе наел стая в клуба Бохемиън, където щяха да бъдат настанени и шаферите, сред които бе и Джордж от службата на Спенсър.
Той още помнеше колко твърд беше Джордж по въпроса за правилното му решение, а и сега сам вярваше в него. Но това бе до момента, в който кракът му не стъпи в Сан Франциско.
Изведнъж той се улови, че пак мислеше за Кристъл денем и нощем. Бе толкова близо до нея и тъй силно искаше да я види. Но след като пи повече от обичайното и не каза никому и думица за това, той се застави да не го прави. Във всеки случай за нея това щеше да е жестока постъпка, затова той се втурна с цялата си душа и сърце в планирането на венчавката и в пищните партита, които даваха в тяхна чест всеки ден.
Партита се състояха в Адъртън, в Уудсайд, няколко — в Сан Франциско, а семейство Баркли даде голям прием за участниците в сватбата в клуб Юниън Пасифик вечерта преди венчавката.
Предишната вечер Спенсър има своето ергенско парти, организира го Йън. В него участваха няколко стриптийзьорки, ля се шампанско, а Спенсър устоя на силното желание да се отбие в При Хари на път за дома и да каже на Кристъл, че ще я обича. Опита се да обясни на Йън, но думите му бяха съвсем несвързани.
— Няма нищо, синко — ухили се Йън, — ние винаги пием шампанско в кристални чаши13.
Сложиха го да спи в стаята му в клуба, а на следващия ден, когато бе генералната репетиция, Спенсър бе съвсем покорен. Всички бяха такива. А Елизабът — блестяща в розовата си сатенена вечерна рокля. Никога не бе била толкова хубава, както в тези последни няколко дни.
Майка й й бе купила няколко изящни рокли във Вашингтон и Ню Йорк, а тя бе пуснала косата си по-дълга, сресана над ушите по френската мода. Така се виждаха невероятните диамантени обеци, които родителите й й бяха подарили за сватбата.
На Спенсър бяха подарили часовник Патек Филип, платинена табакера, инкрустирана със сапфири и диаманти.
Неговият подарък за тях бе златна кутия, гравирана с един стих от поема, която означаваше много за съдията Баркди. На Елизабът подари рубинена огърлица с обеци — щеше да се наложи да ги изплаща няколко години. Но той знаеше колко много обичаше тя рубините, а и бе свикнала да получава само най-доброто. Онази вечер, в клуб Юниън Пасифик, докато й се усмихваше, той бе убеден, че тя заслужаваше подаръка му.
Венчавката бе по обяд на следващия ден. Шаферите напуснаха клуба Бохемиън в кавалкада от лимузини. Булката щеше да пристигне в църквата с ролс-ройса, модел 1937-а година, на починалия й дядо — колата бе в идеално състояние. Семейство Баркли я използваше само при специални случаи.
Елизабът бе блестяща — две камериерки и лакеят я настаниха в колата и подредиха внимателно петметровия шлейф, докато баща й я гледаше с безмълвна възхита. Носеше дантелена коронка, обшита с малки перли, а вътре в нея бе разположена елегантната й, малка тиара. Финият френски воал се спускаше връз нея като мъглица, а дългата, затворена до шията й, бяла рокля подчертаваше стройната й фигура. Това бе невероятна рокля, денят бе невероятен, а мигът — незабравим.