Докато шофьорът подхождаше към катедралата, децата по улицата се спираха и сочеха с пръст булката. Бе наистина красива и баща й трябваше да потисне сълзите си, когато тържествено пристъпиха в катедралата под звуците на Лоенгрин детските гласчета на хора звучаха като ангелски.
Спенсър я гледаше как приближава и усещаше колко силно бие сърцето му. Това бе моментът, който бяха чакали и двамата. И когато тя му се усмихна изпод воала, той разбра, че бе постъпил правилно. Беше красива. И само след минути щеше да стане негова жена. Завинаги.
Поеха по пътеката между двете редици пейки, следвани от шаферите и шаферките, усмихваха се на приятелите си, а опашката от хора, които им изказваха благопожеланията си, бе сякаш безкрайна.
В един излязоха от църквата, а в един и половина пристигнаха в Сейнт Франсиз. Там ги чакаха вестникарите.
Бе най-голямата сватба в Сан Франциско от години насам и на улицата стояха тълпи от хора, които гледаха пристигането на лимузините. Бе очевидно, че булката бе от много влиятелно семейство. Влязоха бързо в хотела, танцуваха, ядоха и пиха цял следобед.
На Спенсър му се стори, че тържеството приличаше до голяма степен на политически прием. Пристигнаха хора от Вашингтон и Ню Йорк. Присъстваха неколцина върховни съдии, както и всички по-важни клечки от Демократическата партия в Калифорния. Получиха дори телеграма от самия президент Труман.
Най-накрая, в шест часа, тя се качи горе да се преоблече — да свали роклята, която никога повече нямаше да носи. Погледна я с тъга, помисли си за безкрайните часове на кроене и шев, на доизкусуряване, а ето че трябваше да я прибере, да я запази за дъщерите си. Когато отново слезе долу, бе облечена в бял, копринен костюм, носеше красива шапка от Шанел.
Когато заминаваха, гостите ги отрупаха с листенца от рози. Старият ролс ги откара до летището. Полетът до Хаваите бе чак в осем, затова те се отбиха да пийнат в ресторанта. Елизабът погледна мъжа си и му се усмихна победоносно.
— Е, хлапенце, направихме го.
— Бе много красиво, скъпа — той се наведе и я целуна. — Никога няма да те забравя в тази рокля.
— Не ми се искаше да я свалям. Странно е наистина, че след всичките тези усилия, няма никога повече да я облека.
Онази вечер в самолета бе нежна и в носталгично настроение; заспа, положила глава на рамото му. Той се усмихна щастлив, сигурен, че я обича. Щяха да отидат на Хаваите, след което щяха да се присъединят към родителите й на езерото Тахо, преди съдията Баркли да се върне във Вашингтон, след което щяха да отидат в Ню Йорк да си потърсят жилище. Тя щеше да се пренесе при него, докато намереха нещо подходящо. Искаше да живее на авеню Парк, което бе твърде скъпо за неговата заплата, но тя настояваше да поеме част от наема. Имаше си собствени пари, които щеше да получи като изпълни двайсет и една години, но той се почувства неудобно тя да му помага. Още не бяха стигнали до решение, затова на нея й се видя най-просто да се пренесе у него, докато нещата се уредят. А и самата тя не бе имала време да търси жилище, докато учеше във Васар.
Докато летяха към Хонолулу и тя спеше в самолета, той знаеше, че всичко щеше да се подреди добре.
Отседнаха в Халекулани на Уайкики. Дните отлитаха като мигове — лежаха на плажа и по няколко пъти на ден се оттегляха в стаята си да се любят. Баща й им бе уредил временно членство в клуба Аутригър Кану и веднъж се обади да види как са, въпреки протестите на жена си. Тя смяташе, че трябваше да ги остави на мира, но той искаше да узнае дали бяха добре и да им каже, че ги очаква с нетърпение на езерото Тахо.
На двайсет и трети юни те се върнаха, почернели и щастливи. Съдията Баркли бе изпратил кола да ги чака. Спенсър шофира до езерото и това бе в същия ден, когато Пърл показа на Кристъл снимките от сватбата им във вестниците.
Възнамеряваше да й ги покаже по-рано. В статията се говореше за невероятната булчинска рокля на Елизабът, за петметровия й шлейф. Кристъл почувства топка в гърлото си, докато четеше подробностите и задълго се загледа в снимката, на която Спенсър се усмихваше и държеше Елизабът за ръка.
— Чудесна двойка, нали? — Пърл още помнеше, че бяха идвали в клуба предишната зима. Имаше добра памет за лица и имена, все още помнеше съобщението за годежа им във вестниците в Деня на благодарността.
Кристъл не й отговори. Сгъна вестника и й го върна, опитвайки се да забрави, че още го обича. Денят бе мрачен и тя се прибра по-рано вечерта. Изглеждаше зле и каза на Хари, че има ужасно главоболие. И без това имаха достатъчно участници в програмата, пък и много от редовните им клиенти отсъстваха. При Хари бе станал много известен клуб, до голяма степен благодарение на нея и на растящата й популярност като певица.