— Страхуваш ли се?
Тя поклати глава и затвори очи, а той нежно я положи на леглото и бавно съблече дрехите й. Спря за миг само да дръпне завесите. Тя лежеше гола в цялото си великолепие на тясното легло. Той свали дрехите си и се мушна под завивките при нея. Помнеше колко свенлива бе като малко момиче и не искаше да я притеснява, да я изплаши или нарани. Искаше всичко при нея да бъде съвършено, искаше това да е миг, който и двамата да запомнят завинаги. Беше дори по-красива, отколкото си я бе представял.
Когато най-накрая проникна в нея, тя тихо изстена. Извиваше се в прегръдките му, а той я целуваше до безкрай, прегръщаше я и нашепваше колко много я обича. Когато най-сетне всичко свърши, той я притисна силно до себе си, сякаш ако я задържеше достатъчно дълго, щяха да станат едно тяло и една душа, които никой не би могъл да раздели.
Тя лежеше унесена в прегръдките му и той се намръщи, когато видя как по бузата й се стича самотна сълза.
— Кристъл… добре ли си? — и сетне, почувствал огромната болка на угризението, додаде: — Съжаляваш ли?
Толкова малко можеше да й предложи, нямаше право… ала все пак нали я обичаше толкова много.
Тя обаче поклати глава и като му се усмихна през сълзи, прошепна:
— Не съжалявам… Обичам те…
— Тогава какво има?
— Нищо — тя отново поклати глава, в един миг я бе погълнал споменът за Том, макар този път всичко да бе съвсем различно.
— Кажи ми.
Той я притисна още по-силно и сълзите й закапаха по рамото му. Избърса ги, ала те рукнаха още по-силно. Разтревожен за нея, той я обгърна здраво с ръце. Толкова се нуждаеше от него, така уязвима и млада бе, а освен него нямаше кой друг да я закриля. Не бе справедливо, а и той скоро щеше да я напусне.
— Няма да те пусна, докато не ми кажеш за какво си мислиш.
— Мисля си за това колко съм щастлива.
Тя се усмихна през сълзи, но той не й повярва.
— Можеше и да ме излъжеш. Бих могъл да се закълна, че плачеше. Нещо ти се е случило, нали?
Гласът му бе толкова нежен, че я накара да заплаче още по-силно. Той подозираше, че има нещо, но не смееше да я попита, а и не бе забравил историята за това как бе подгонила Том Паркър с бащината си пушка.
Сега тя го погледна с тъжни очи и кимна.
— Искаш ли да ми разкажеш за него?
Тя поклати глава, отново приличаше на момиченце.
— Не мога… толкова ужасно бе…
— Така си и мислех. Ала сега то няма значение, малка моя. Каквото и да е било, то вече не съществува. А може би ако ми кажеш за него, ще ти олекне.
Тя го погледна колебливо, чудейки се какво ли би си помислил за нея, ако му кажеше, че Том я бе изнасилил. Сетне, полека, сигурна, че можеше да му се довери, тя му разказа ужасната история.
Той остана неподвижен, прегърнал я силно; остави я да му разкаже всичко; притиснала се до него, тя ридаеше. Очите на Спенсър пламнаха, докато я слушаше, но гласът му пак бе нежен и мил, а в прегръдките му тя се почувства в безопасност.
— Да беше го убила. Жалко, че не си успяла. Мисля, че, ако бях там, аз бих го убил.
Той бе напълно сериозен, ала тя поклати буйно глава. Сега вече мислеше другояче. Обаче бе твърде късно за Джарид.
— Не постъпих правилно… ако не бях… ако… — не можеше даже да произнесе думите, дори и пред Спенсър. — Ако не бях постъпила така, той нямаше да убие Джарид… О, Спенсър… вината е изцяло моя… аз го убих.
Тя се разрида в прегръдките му, а той я целуваше и я притискаше до себе си.
— Вината не е твоя. Изобщо не е твоя… това е било нещастен случай и вината е на Том, а не твоя. Той го е застрелял, Кристъл, а не ти. Той те е изнасилил и вината за това също не е твоя.
Сърцето го болеше, като се замислеше за това, а юмруците му неволно се свиваха при видението на картините, които тя му бе обрисувала… подът на хамбара… похотливото лице, надвесено над нея… бруталността му… убийството на брат й.
Кристъл го погледна нещастна.
— Исках да го убия. Исках да го нараня толкова жестоко, колкото ме бе наранил той… а бе неправилно… и Джарид умря заради това.
— Трябва да го изхвърлиш от съзнанието си. Вече не можеш да промениш нищо. Можеш единствено да решиш да не носиш този товар върху плещите си.
— Не мога да направя дори това. Аз убих брат си.
— Това не е вярно — той седна на леглото, а тя се сви до него, докато той я прегръщаше през раменете. — Нищо не си направила, Кристъл. Разбираш ли какво ти казвам?