Тя отново поклати глава и той инстинктивно усети, че никога нямаше да я убеди в противното. Щеше да си носи белега цял живот, по необясними причини щеше тайничко в себе си да вярва, че тя бе виновна, че Том я бе изнасилил, а по съвсем очевидни причини щеше да смята, че бе убила брат си. Това й убеждение бе променило живота й, а Спенсър не искаше тя да продължава да се смята за виновна.
— Трябва да гледаш напред, да си мислиш за добрите неща, които те очакват. Имаш си пеенето, един ден можеш да направиш голяма кариера — сетне се усмихна. — А сега имаш и мен.
Може би за минута… за ден… а вероятно и за цял живот.
Тя му се усмихна и го целуна нежно по бузата, а той я целуна страстно по устата. Докато се целуваха, се питаха какво ли щеше да им се случи, какво ли бъдеще ги чакаше. Обаче още бе рано да се мисли за това. Всичко бе съвсем ново между тях.
След известно време тя се поуспокои и спря да плаче, сгушена в него.
— Наистина ли смяташ, че някой ден бих могла да направя голяма кариера?
Беше й трудно да повярва, но й харесваше да слуша за това. Той бе убеден и това я ласкаеше.
— Да, така смятам. Убеден съм. Имаш такъв невероятен глас. Един ден ти ще бъдещ голяма звезда, Кристъл. Аз наистина вярвам в това.
— Не виждам как ще стане…
Холивуд изглеждаше на светлинни години от Сан Франциско, но тя все още си мечтаеше да иде там, а и харесваше това, което правеше.
— Бъди търпелива. Започнала си току-що. За теб животът едва започва. Като стигнеш моите години, хората ще се редят на опашки по улиците и ще се молят да те чуят как пееш.
Тя се засмя на думите му и го подразни:
— Благодаря, дядо — дългата й руса коса бръсна рамото му.
— Имай уважение към по-възрастните.
Но ръката, която галеше бедрото й, искаше цялото й внимание и миг по-късно тя отново лежеше в прегръдките му, всичко друго бе оставено настрани и тя му се отдаде с цялото си сърце. Всичкото, което желаеше, бе онова, което имаха в момента, дори и Холивуд избледня в мечтите й в сравнение с това, което получаваше от Спенсър.
Тази нощ, тя спа в прегръдките му, дишаше леко, а лицето й бе като на момиченце. Положила глава на рамото му, тя никога през живота си не се бе чувствала по-щастлива. А той от своя страна знаеше, че най-накрая животът му бе придобил смисъл.
На сутринта излязоха на дълга разходка и отидоха да закусят. Тя оживено му разказваше за ресторанта на Хари и колко й харесвало да пее там. Сякаш цял живот са били заедно, помисли си Спенсър, и продължи да я слуша усмихнат. Свенливото малко момиченце вече го нямаше — пред него бе жената, за която бе мечтал винаги.
Изглеждаха като младоженци и никой не би се сетил, че той бе женен за друга жена. Кристъл бъбреше щастлива, той се смееше, навеждаше се и я целуваше. Бе очарован от всичко, което тя му разказваше. Нямаше нищо общо с политиката или другите неща, за които споиха с Елизабът. Това бе истинският живот, нещата, които имаха значение както за Спенсър, така и за Кристъл.
Сетне се върнаха в стаята й, любиха се отново, а следобеда, когато я заведе на работа, той бе поразен от това колко много му липсваше. Всеки час, прекаран без нея, бе болезнен за него. Върна се в дома на семейство Баркли да вземе нещата си, за да се пренесе у нея, докато пребиваваше в Сан Франциско. Докато опаковаше вещите си, се сети за Елизабът. Но тя не му се виждаше съществена сега. Нищо нямаше значение. Нищо, освен Кристъл.
Воден от чувството си на дълг, същата вечер, когато заведе Кристъл до работата й, той позвъни на Елизабът. Събуди я, макар да бе само десет и половина. Каза, че била отегчена, видя му се доста жална, когато го попита кога ще заминава за Корея.
— Засега няма новини. Ще ти се обадя, когато разбера.
Сетне й каза, че щял да живее у приятели, в дома на семейство Баркли се чувствал прекалено самотен. Тя само се усмихна, а той обеща да й се обади отново след няколко дни. А ако се наложело, можела да остави съобщение за него в дома на Баркли. Той щял да се обажда от време на време и да проверява има ли нещо за него. Тонът му бе хладен, но тя изглежда не забеляза това.
Половин час по-късно той напусна дома на Баркли. И Елизабът изчезна от съзнанието му тъй цялостно, сякаш бе изчезнала и от живота му. Сякаш изобщо не се бяха женили. Вечерта, като гледаше и слушаше как Кристъл пее и като знаеше, че песните й бяха само за него, той изобщо не си и помисли за жена си.
След като свърши работа, двамата се върнаха пеш до къщата на улица Грийн. Никога досега през живота си не бе бил по-щастлив.
Тя бе много красива в роклята си на цветя; сатенените вечерни рокли оставяше на работа. Бяха предназначени само за моментите, в които пееше, а сега тя пак изглеждаше млада с пуснатата си свободно коса и без грим. Усмихваше му се спокойно. Откакто той се бе върнал в живота й, всичката й печал сякаш я бе напуснала. Целият им живот сега се бе ограничил само до присъствието на другия.