— Тъй ами, бас ловя, че тъкмо това е работа за теб — закачи го един от приятелите на Том, подал глава иззад чиния, отрупана с резени шунка и парчета месо от пуйка. — На това му викаха дегустация на вина, нали така, Том?
Младоженецът се разсмя радостно, очите му вече светеха малко по-силно от обичайното.
Беки пък се кикотеше в средата на една групичка момичета, с които бе израсла. Повечето от тях също бяха вече омъжени. След като войната най-сетне свърши и момчетата се заприбираха у дома, тъкмо когато момичетата свършваха училище, само през миналата година в долината се вдигнаха десетина сватби, а някои от младите жени вече бяха и родили. И сега те се шегуваха с Беки тъкмо на тази тема.
— Няма да мине много време, Беки Уайът… само почакай и ще видиш… някой и друг месеци и хоп — вече чакаш бебето!
Момичетата се закикотиха отново.
Колите и пикапите продължаваха да прииждат, пристигаха съседите, облечени в празничните си дрехи, гълчаха дечурлигата да се държат прилично, да не късат дрешките си и да не тичат като луди около масите с приятелчетата си.
След час около дългите маси, отрупани с храна, вече се тълпяха двеста гости, дошли да изразят благопожеланията си, както и поне стотина деца — по-малките се държаха близо до полите на майките си, страхуваха се да шарят надалеч, бебета ги държаха на ръце, а неколцина малчугани бяха кацнали върху раменете на бащите си, докато съвсем близо до масите огромна тълпа хлапета играеше гоненица, очевидно забравили моментално напътствията на родителите си.
Момчетата се преследваха около дърветата, неколцина от по-храбрите се катереха по тях, а момичетата стояха на големи групи, бъбреха си и се кикотеха, а някои се люлееха на люлките, които Тад бе направил преди години за собствените си деца. От време на време те за кратко се присъединяваха към по-възрастните, но като цяло всяка група бе доволна, че другата не й обръща внимание, родителите — доволни, че децата са в безопасност и наоколо, а децата — доволни, че родителите им бяха прекалено заети със забавлението си, за да забелязват какви ги вършат отрочетата им.
Както винаги Кристъл бе в края на групата на по-малките, почти забравена, като изключим някой инцидентен поглед на възхита или завист. Момичетата винаги я гледаха с подозрение, докато в последно време момчетата бяха покорени от нея, макар и понякога да го изразяваха по странен начин: бутаха се и се блъскаха, дори я подръпваха за дългата, руса коса, преструваха се, че ще се боксират с нея, или я блъскаха прекалено силно, с други думи правеха всичко, за да привлекат вниманието й по чисто физически способ, без изобщо да я заговорят. А момичетата се стремяха изобщо да не разговарят с нея. Нейната красота бе прекалено голяма заплаха за тях.
Тя стоеше настрани от тях и не разбираше защо бе така. Но това бе цената, която трябваше за заплати за хубостта си. Приемаше техния начин на поведение като нещо нормално, без още да е разбрала причините за него. Понякога, когато момчетата се блъскаха и тя се усещаше достатъчно храбра, им отвръщаше — блъскаше и тя, удряше и дори ги препъваше, когато вече й досадяха. Това бяха единствените й взаимоотношения с тях. През всичкото останало време те не й обръщаха внимание. Познаваше ги всички откак бяха родени, но в последно време сякаш се бе превърнала за тях в непозната. Децата, досущ като възрастните, усещаха колко изумително бе красива. Но никое от тях не знаеше как да постъпи в подобен случай. Бяха обикновен народ и само им се струваше, че през последните няколко години тя бе станала някак си по-различна от тях.
Особено силно бяха поразени от това какво се бе случило с Кристъл момчетата, които се връщаха у дома след четири години война. И десетгодишна си бе била хубавко момиченце, но нищо не предвещаваше пълната сила на красотата й, която бе дошла с превръщането й в жена. Част от нейното очарование се криеше и в това, че тя още не разбираше какъв ефект има красотата й върху мъжете, все още бе търпелива и добродушна, каквато си бе и като момиченце. Ако нещо се бе променило, то бе това, че бе станала по-свенлива, защото усещаше, че създаваше у околните някакво по-различно впечатление, макар и да не разбираше защо. Само брат й се отнасяше с нея, както и преди, с грубовати милувки.