В крайна сметка всички надничари бяха повикани във войската и тя разбра от Бойд, че майка й използвала мексиканци, които работели ден за ден по лозята и царевицата. Тя и Беки най-сетне бяха продали всичкия едър добитък.
По-късно Спенсър й писа и й съобщи, че Том бил убит по време на битката за възвръщането на Сеул. Като прочете това, Кристъл изпита вина, че се бе зарадвала на новината. Никога нямаше да му прости за това, че уби брат й. Запита се как ли бе посрещнала новината Беки, дали щеше да остане в ранчото с трите си деца и майка им. Хрумна й дори, че можеше да продадат всичко. Тази възможност не й се нравеше, но не може да стори вече нищо, за да я предотврати. Там съществуваше нечий чужд живот, не и нейният. Понякога й бе трудно дори да повярва, че бе живяла там. На Коледа Бойд, и Хироко най-сетне дойдоха да я чуят как пее. Изглеждаха добре и щастливи. Бяха оставили Джейн при жената на стария мистър Питърсън, който умираше да я гледа. Бе на три и половина годинки приличаше изцяло на Хироко, поне на снимките, които й показаха.
Най-силно впечатление им направи колко добре изглеждаше Кристъл. Бе поотслабнала и слабостта й още по-силно подчертаваше забележителната й фигура. Бе научила от филмите нови номера. Любимите й филми бяха Един американец в Париж и Родени вчера. Пърл продължаваше от време на време да я учи да танцува и да пее. Обаче по онова време тя вече бе задминала възможностите на приятелката си.
Когато я чуха, Бойд и Хироко бяха удивени от силата на гласа й. Кристъл бе превърнала ресторанта на Хари в златна мина. Той дори се попохвалваше пред приятели и никак не се изненада, когато двама импресарии дойдоха от Л.А., дадоха на Кристъл визитките си и я помолиха да им се обади. Поканиха я да ги посети, ако имаше път към Холивуд, предложиха й някой ден да се отбие за филмови проби.
Тогава бе краят на февруари и Кристъл бе извън себе си от възбуда, когато показа визитките на Пърл. Още обаче не се чувстваше готова за Холивуд. А и тайно в себе си бе решила да чака Спенсър там, където я бе оставил. Писа му в следващото си писмо за посещението на двамата импресарии, но той го получи цял месец по-късно — през март — когато вече бе близо до 38-ия паралел14.
Запита се дали щеше да отиде в Холивуд да ги потърси. Част от него искаше тя да отиде, ала друга част желаеше да почака да се върне от Корея, преди да започне новия си живот. Знаеше, че не бе справедливо, но сега, след като бе толкова далеч, той се боеше да не я загуби. Беше млада и красива и имаше правото да заживее пълноценно. Но дяволски се боеше, че тя можеше да заживее своя живот и без него. Не знаеше, обаче, че подобна възможност почти не съществуваше. Тя държеше само на Спенсър и го чакаше.
Сега получаваше писма по-рядко, но бе научила от него, че условията се бяха влошили, че всички опити за примирие се проваляли, съпроводени от безкрайни разочарования и още смърт. От думите на Спенсър, с които той й описваше обстановката, тя разбираше, че бе потиснат. И той, както всички други, искаше войната да свърши, но тя изглежда щеше да продължава до безкрай.
Кристъл бе много изненадана и когато разбра, че се срещнал с Елизабът в Токио, където бил изпратен на почивка и за възстановяване. Все едно й съобщаваше за някоя далечна позната, но Кристъл изпита силна ревност, само като си помисли за това. Защо не можеше и тя да отиде в Токио? Толкова отдавна го нямаше, тя така предано го бе чакала — не мърдаше никъде от квартирата си у мисис Кастаня и от ресторанта При Хари. В живота й нямаше място за друг мъж. И не желаеше да има друг. Само Спенсър. Никой от познатите й не издържаше на сравнение с него.
Бе вече на двайсет и една години, бе безумно красива и го обичаше повече от всичко. Единственият му кусур бе, че бе женен. Приятелката й Пърл се опитваше да я окуражи да си намери някой друг, но безуспешно. Кристъл просто не се заинтригува, макар да имаше маса предложения. Мъжете, които идваха да я послушат в При Хари, бяха полудели по нея, непрекъснато я канеха да излязат, но тя не го стори нито веднъж. Беше вярна на Спенсър.
С всяка изминала година ставаше все по-красива и в края на това лято Хари си помисли, че никога дотогава не бе изглеждала толкова добре. Докато пееше, около нея витаеше някакъв светъл ореол, който караше цялата зала да се смълчи. Притежаваше и нежност, и свежест, които я правеха още по-красива. Хари също бе любопитен защо в живота й още не се бе появил някой мъж, питаше се понякога дали не се срещаше тайно с някого. Но Кристъл никога не говореше за любовния си живот, а и Хари никога не я попита.
Елизабът бе започнала работа във Вашингтон — като помощничка в Комисията на Конгреса по антиамериканска дейност. Бе много отдадена на работата си, а и службата й бе престижна. Тук променяха със собствените си ръце посоката в живота на известни личности от Холивуд.