През май Елизабът се разяри от показанията на добре известната писателка Лилиън Хелмън. Тя отказа да свидетелствува въз основа на това, че макар и да не била комунистка, показанията й можели да навредят на хора, с които работела и които харесвала. Вечерта Елизабът дълго разговаря на тази тема с баща си и писа за всичко това на Спенсър, обясни му с какво се занимаваше, какво бе отношението й към Макарти.
Той не засегна темата в отговора си, питаше само за здравето им — нейното и на родителите й, но не и за работата й. Ненавиждаше онова, с което се бе заела.
Тя знаеше, че той нямаше да одобри дейността й, но трябваше да прави онова, в което вярваше, а и работата й харесваше. Не би се отказала за нищо на света, освен ако Спенсър не се върнеше у дома и не започнеше работа на Уол стрийт. Имаше обаче намерение да го уговори в крайна сметка да се премести във Вашингтон.
През есента на 1952 година тя реши да се откаже от апартамента му. С парите от наследството си бе купила къща на улица Север в Джорджтаун и бе напъхала повечето от вещите на Спенсър в кашони. Бе хубава тухлена къща, която й вършеше чудесно работа. Бе близо до най-добрите магазини на авеню Уисконсин и когато имаше време, пазареше оттам антики.
През зимата снимки на къщата се появиха в списание Лук и тя изпрати изрезка на Спенсър. Като прочете статията и разгледа снимките, той бе поразен, че на нито една от снимките не фигурираше нищо негово. Почуди се какво ли бе сторила с всичките му вещи. И изведнъж се усети така, сякаш нямаше дом, където да се завърне, когато войната свърши. Дори и не знаеше къде щяха да живеят, не можеше да си го представи, дори и по снимките в списанието. А всичко му се виждаше прекалено стерилно и съвършено. Дори не можеше да си представи да я люби в претрупаната малка спалня, където бе позирала. Това само го накара да се чувства още по-самотен без Кристъл, без нейната стая при мисис Кастаня.
Така пак се озова в безизходицата на онова, което трябваше да направи след края на войната. Чувстваше ли се задължен към Лиз? Или — към себе си за това, което всъщност искаше?
Тази година Елизабът прекара Коледа както винаги в Палм Бийч с родителите си, а сетне отлетя за Токио, за да се види със Спенсър по време на неговата почивка и възстановяване. Този път той се боеше ужасно да я види, повтаряше си непрекъснато, че тя в крайна сметка бе негова съпруга, но когато легнаха един до друг на леглото, той не можа да намери сили да я докосне. Единственото, за което говореше, бе работата й и Джо Макарти.
— Защо не поговорим за нещо друго — рече учтиво той.
Изглеждаше уморен и отслабнал и не искаше да чуе и думица за войната, която тя бе повела срещу въображаемите комунисти в името на Макарти. Работата й бе само техническа, но ако човек се заслушаше в думите й, щеше да си помисли, че тя бе ангелът-отмъстител на Макарти. Това още повече го потискаше. Знаеше кои бяха истинските комунисти и бе уморен да се бие с тях. Повече от две години бе в Корея и искаше вече да си върви у дома, но поредното примирие пак бе нарушено и той бе започнал да придобива чувството, че никога нямаше да си отиде оттам. Единственото, което искаше от нея, бе малко топлинка и спокойствие. Ала, както взе да му става ясно, тя не бе подходящата жена за това. Почти не го забелязваше, мислеше единствено за работата си, за приятелите си и родителите си. Това дори изобщо не му приличаше на брак, но все пак тя, а не Кристъл, бе неговата съпруга.
Когато се опита да заговори за войната и за разочарованията си, тя претупа темата и направи така да прозвучи като незначителна.
— Няма да се усетиш колко бързо ще се върнеш на Уол стрийт.
Отначало не искаше да й отговаря, но сетне й каза какво бе мислил, просто за да опита почвата.
— Не мисля да се връщам.
Тя кимна доволна. Решението му се вписваше с плановете й. Така или иначе тя искаше да се преместят за постоянно във Вашингтон. Градът бе започнал много да й харесва.
— И във Вашингтон има сума добри юридически фирми. Ще ти хареса, Спенсър.
— Като се върна у дома, искам да преосмисля живота си.
Той я погледна сериозно и в един миг изпита изкушение да й каже за Кристъл. Шарадата продължаваше прекалено дълго и изтощително. Но още не му бе дошло времето. Вместо това, той предложи да излязат и да поскитат из улиците на Токио и да се насладят на лукса на хотел Империал.