Хареса му усмивката й, начинът, по който се движеше, а когато коравата черна пола се завъртя и се повдигна, той с възхита мярна краката, които щяха да я направят известна. Сетне, докато го поглеждаше, Кристъл свали шапката си, точно по начина, на който я бе научила Пърл. С едно грациозно движение русата й грива се срина надолу като водопад, а тримата мъже едва не ахнаха като я видяха как пада върху раменете й като ангелски крилца. Мъжът в тъмния костюм се усмихна и стана да се представи. Това момиче си струваше Ернесто Салваторе да се заеме с него. Той бавно приближи до Кристъл и тя съзря нещо интригуващо в погледа му, сякаш той можеше да надникне в дълбините на душата й и да разбере и най-съкровените й тайни. Ала тя нямаше какво да крие от него. Нищо и никой.
— Здравей, Кристъл — рече тихо той. — Името ми е Ернесто Салваторе. Но можеш да ми викаш Ърни.
Той се ръкува с нея и хвърли един поглед към Пърл, питайки се дали тази застаряваща червенокоса бе майка й. И тя има хубави крака, забеляза той, докато тя внимателно ги кръстосваше, но не бяха и наполовина хубави, колкото краката на Кристъл. Нейните бяха по-дълги и тя му напомняше на дългостеблена роза. Хареса му и невинният израз на лицето й. Всичкото, от което се нуждаеше, бе малко повечко грим и обучение. Учител по пеене, някой, който да й покаже как да се движи, малко уроци по актьорско майсторство и… Хоп! Право на върха! Той обаче не каза нищо нито на нея, нито на импресариите.
Кристъл го гледаше неспокойна, чудеше се какъв ли точно бе той и защо бе пожелал да я види.
— Можеш ли да дойдеш в моя кабинет в понеделник следобед?
Тя замълча за малко, несигурна дали можеше да му се довери, а сетне кимна.
— Мисля, че ще мога.
Пърл се усмихна на хладнокръвието й, видя и одобрението в очите на Салваторе, когато той я поглеждаше. Обясни й къде бе офисът му, подаде визитката си на Кристъл и кимна доволен на импресариите. Този път те най-сетне бяха случили. След дузина неуспели, след няколко наистина калпави момичета, най-сетне бяха открили истински диамант.
Салваторе бе добре известен личен мениджър, неколцина, макар и не много от големите звезди бяха започнали с него. Бе замесен и в няколко отвратителни скандала. Като например две много нашумели самоубийства на жени, чиито кариери бе управлявал и с които бе имал любовни връзки. Както и други инциденти, за които той не искаше да си спомня. Което бе обаче по-важното, Ърни Салваторе бе само върхът на айсберга, който плашеше мнозина, но бе сигурно, че разполагаше с някои доста влиятелни връзки. Само като го погледнеше, човек можеше да долови това. Но не и Кристъл. Тя бе прекалено наивна да надуши нещо необичайно в Ърни Салваторе.
— Можеш ли да се преместиш в Л.А.? — погледна той Кристъл право в очите.
Питаше се каква точно бе тя, откъде идваше. Изглеждаше млада и невинна, затова се замисли има ли кой да я закриля, освен застаряващата червенокоса, която бе дошла на тази среща. Всъщност, не го интересуваше кой знае колко откъде бе тя. Щеше да я преобрази. Щеше да я превърне в онова, което тя винаги бе желала да бъде. В звезда. При това — голяма.
Ако тя му позволеше да го стори.
— Да, мога да се преместя в Л.А.
През целия си живот бе мечтала да дойде в Холивуд и сега бе готова да направи всичко, което бе необходимо. В рамките на разумното, разбира се. Нямаше пред кого да отговаря за постъпките си, освен пред себе си… дори не и пред Спенсър.
Салваторе имаше дълбок и топъл глас, около него витаеше ореолът на властността. Тя очарована го гледаше как я приближава, за да я огледа по-отблизо. Онова, което видя, много му хареса. Бе безупречна.
— На колко години си?
— На двайсет и една — отвърна спокойно. — През август ставам на двайсет и две. Дори не бе малолетна. Чудесно.
Бе невинна, бе чиста, бе точно онова, което бе търсил цяла вечност. Щеше да направи всичко възможно, за да успее. Знаеше дори и кой бе най-подходящият филм за нея. Трябваше само да позвъни на режисьора и да му каже да изгони звездата на филма, а за Ернесто това бе дребна работа. Имаше намерението да му позвъни още на следващата сутрин.
Каза й какво иска тя да направи: да напазарува, да си купи дрехи, доста дрехи — рече той и извади пачка банкноти. И в понеделник да отиде в кабинета му. Режисьорът щеше да е там, щеше да се погрижи за това, и още същия следобед тя щеше да започне работа във филма. Той само се молеше тя да запомни репликите си, но учителят по актьорско майсторство щеше да се погрижи за това, щеше да я научи на някои номера, които да й помогнат. Запита се дали другата жена щеше да остане при нея и най-сетне се обърна към Пърл и я попита дали бе майката на Кристъл.