Тя се усмихна, поласкана, че я бе попитал, но поклати глава.
— Не, аз съм само нейна приятелка.
— А майка ти? — обърна се той към Кристъл. — Къде е тя?
Момичета като нея обикновено имаха свирепи майки, които му създаваха маса главоболия. Далеч по-лесно бе, ако нямаше майка. Особено ако впоследствие се случеха неприятности.
— Починала е — рече тихо Кристъл с характерния си копринен глас.
— А баща ти?
— Той също е починал.
Очите й бяха тъжни и той разбра, че казва истината. Още по-добре, помисли си той. Можеше да направи с нея всичко, което пожелаеше. Дори и името й му хареса. Звучеше чудесно за Холивуд. Кристъл Уайът. Щеше да стигне далеч.
Той благодари на всички и излезе, а след малко си тръгнаха и Пърл и Кристъл.
Кристъл бе замаяна и погледна удивена Пърл.
— Какво означава всичко това?
— Мисля — рече тя, размазвайки грима на очите си от емоциите, — мисля, че това означава, че успя. Как ще се зарадва Хари!
В този миг Кристъл изпита и разочарование. Много силно бе искала това да стане, но вече знаеше, че нямаше да се върне към сигурния и удобен свят на При Хари. Бе навлязла в истинския живот и бе леко изплашена — какво ли щеше да открие в него? Ърни Салваторе изобщо не приличаше на Хари.
— С какво точно се занимава личният мениджър? — попита Кристъл Пърл, като се сети отново за него.
— Не съм много сигурна. Мисля, че е нещо като агент.
— Изглежда малко плашещ, нали? — Кристъл никога досега не бе срещала човек като него, а и не бе сигурна дали й се бе харесал.
— Не бъди глупава — отхвърли мислите й Пърл. — Мисля, че си е много хубав.
Обаче стандартите на Пърл бяха доста по-различни от тези на Кристъл. Тя все още бе преследвана от спомените за Спенсър.
Прекараха уикенда като разгледаха Бевърли Хилс с кола с шофьор, която се появи мистериозно пред хотела, изпратена от Ърни Салваторе. Гледаха и два филма.
В понеделник Кристъл се появи, облечена в една от роклите, които си бе купила с парите на Ърни. Той бе определил сумата като аванс. Но въпреки това тя се притесняваше от парите. Бе й дал петстотин долара и макар възможността да пазари с неговите пари да я въодушеви, тя същевременно я и плашеше. Защо го правеше? Какво щеше да поиска от нея?
Спомни си зловещи истории, които бе чувала за импресарии и мениджъри в Холивуд, но същевременно си повтаряше, че в крайна сметка мечтата й се бе сбъднала. Щом не можеше да има мъжа, когото обича, тогава поне й оставаше мечтата да стане звезда, а Ърни щеше да й помогне да я осъществи.
Купи си четири рокли, чанта, два чифта обувки и три шапки, а все още й оставаха почти двеста долара. Новите й премени подчертаваха външния й вид на девственица, ала всичките те й придаваха й едва доловим секси нюанс. Тук цепка, там неволно отмятане на полите, малко воали, разкопчано копче. Токовете бяха все високи, полите — широки и достатъчно къси, за да разкрият краката, на които Салваторе едва се бе сдържал да не изръкопляска.
Обещаният от Ърни режисьор я чакаше в кабинета му и бе много силно впечатлен, както и очакваше Ърни. Той бе задължен на Салваторе за някои негови услуги, така че изходът бе предопределен. Обеща да уволни звездата на филма си, стига Кристъл да можеше поне да говори и да запомни репликите си. Ала нито ролята, нито сценарият бяха прекалено сложни.
— Получаваш я, скъпа — усмихна се режисьорът. — Започваме снимките следващия понеделник. Имаш една седмица да проучиш сценария и да се подготвиш.
Тя го погледна изумена. В крайна сметка мечтата й се сбъдваше. И всичко това — благодарение на Ърни. Всичко, което ставаше около нея, й се стори нереално и тя се почувства така, сякаш плуваше под вода.
Малко по-късно режисьорът си тръгна, след като обеща да й прати сценария, а няколко минути по-късно Ърни й подаде един договор.
— Какво да правя с това? — тя го погледна с неразбиращи очи. Събитията се развиваха прекалено стремително. Искаше да обсъди всичко това с някого, но нямаше с кого да поговори. Пърл изглеждаше покорена от звездоманията като самата нея, а дори и Хари не бе бил самоуверен както винаги в присъствието на Ърни Салваторе. Импресариата й бяха казали, че той бил един от най-добрите мениджъри в града и затова те без изобщо да се замислят се обърнали именно към него.
Но някакъв вътрешен глас й пошепваше, че не биваше да му се доверява. Би искала да поговори за всичко това със Спенсър, но той сега се намираше в съвършено различен свят, а и по мълчанието му тя бе разбрала най-сетне, че я бе изоставил. Макар че след почти три години тя все още копнееше за него.