Когато преди три години той замина, тя все още бе почти дете, но дори и той й бе казал, че трябва да отиде в Холивуд. Може би ще бъде впечатлен от нея, ако в крайна сметка постигнеше успех. Може би един ден щеше да види името й, изписано с неонови букви… може би щеше да се върне при нея, ако станеше звезда… но дори и това й се видя истинска лудост. Той си бе заминал, върнал се бе при Елизабът. Доколкото знаеше, вече се бе върнал в Щатите, а изобщо не й се бе обадил. Дните й със Спенсър вече бяха свършени, трябваше да мисли само за тъй дългоочакваната си кариера.
Най-сетне. Беше почти като Коледа.
Салваторе й подаде писалка и с усмивката на печен специалист я потупа по ръката.
— Не се страхувай, скъпа. Ще станеш голяма звезда. Това е само началото.
— Това договор за филм ли е? — бе объркана, чудеше се как бе успял да го състави за толкова кратко време. Откъде бе сигурен, че щеше да получи работата? Дали пък не го бе донесъл режисьорът?
— Това е споразумение между нас двамата. По този начин ще мога да управлявам договорите за всичките ти филми. Така е най-лесно. Един договор между нас двамата и аз поемам работата по всичките останали глупости.
— Какви глупости?
Тя го гледаше право в очите и на него не му бе съвсем весело, както допреди малко. Бе умница. Ала изпитваше и силно желание да получи онова, което той можеше да й предложи, и той добре го съзнаваше. Бе си купила дрехи, бе обикаляла през целия уикенд с лимузината и — досущ като всички останали — умираше да се снима във филм. Всичките примамки си бяха на мястото. Единственото, което трябваше сега да направи, бе да подпише договора. И тя щеше да го подпише. Бе сигурен в това. Всички подписваха.
— Не би искала да те отегчавам с всичко това, нали, Кристъл? — и той се засмя, сякаш тя постъпваше съвсем детински. — Вярваш ми, нали, скъпа?
Как можеше да не му вярва? Импресариата бяха казали, че е един от най-големите. Тя погледна Пърл, която незабележимо й кимна. След което Кристъл взе писалката, погледна договора, от който не разбираше нищо, и го подписа.
— Чудесно — той взе писалката от нея, целуна й ръка и бавно вдигна поглед към нея, а тя усети как по гърба й пробягва студена тръпка.
Начинът, по който я гледаше, я безпокоеше. Ала когато той се отдалечи, тя си каза, че всичко това са глупости. Той й бе намерил работа в киното, нали така? И за да го постигне, бе уволнил някого другиго. Тя реши да не мисли за това. Той й съобщи, че я премества в друг хотел, по-добър от този, в който им бе запазил стаи. Новият се намираше в Уестууд.
— Мога ли да си го позволя сега? — тя дори не знаеше какво трябваше да прави на снимките, но Ърни се изсмя на притесненията й.
— Разбира се, че можеш — и той погледна Пърл. — Ти също ли ще отседнеш там?
Нещо трудно уловимо в погледа му й казваше, че не бе добре дошла и тя го почувства.
— Аз… ами… — тя погледна неспокойно Кристъл. Чувстваше се така, сякаш в последните няколко минути тя бе станала напълно излишна. — Предполагам, че трябва да се връщам в Сан Франциско.
Тя ги погледна извинително, Кристъл изглеждаше разочарована. Салваторе също забеляза това и им се усмихна и на двете, докато прибираше договора. Заключи го в чекмедже, в което, както увери Кристъл, държал най-ценните си вещи.
— Защо не останеш, докато Кристъл не започне снимките? Тогава ще е ужасно заета. Боя се, че и тази седмица ще има да свърши малко работа.
Той се обърна към нея и с бащински тон й обясни, че би искал да започне работа с преподавател по пеене. Трябваше, разбира се, да посещава и уроци по актьорско майсторство, но ако внимава, би могла да научи много неща на самата снимачна площадка.
Пърл се съгласи да остане до края на следващия уикенд, а Ърни ги увери, че ще уреди преместването им в новия хотел, преди да мръкне. Предложи им да се върнат и да приготвят багажа си, а шофьорът щял да ги отведе в новия хотел. И ако нямат нищо против, той ще се присъедини към тях по-късно следобед да пийнат коктейли.
Пет минути по-късно те отново бяха в колата, а Кристъл бе странно тиха. Мислеше си за всичко, което й се бе случило току-що, но все още бе твърде смаяна, за да повярва. Пърл бъбреше безспирно за това колко хубав бил той, колко шик изглеждал, каква страхотна възможност била тази за нея, каква звезда щяла да стане преди дори да се усети. А Кристъл, без да знае защо, все още му нямаше доверие. Не каза нищо, докато не стигнаха в хотела, и там се обърна към Пърл; скатаваха дрехите си в пътните си чанти.