— Наистина ли мислиш, че той е окей?… искам да кажа… о, не знам…
Тя седна на един стол, изрита обувките с висок ток, искаше й се да може да си облече дънките за вечерта. Ала той вече й бе казал, че трябва да мисли за имиджа си. Трябваше да носи красиви, секси дрехи, грим, добре направени прически, трябваше да ходи на всички празненства в града, на които я канеха. А той пък щеше да се погрижи да я канят навсякъде. Това звучеше вълнуващо, но тя не можеше да не се почуди защо той гореше от желание да направи толкова много за нея. Сподели страховете си с Пърл, но тя й каза, че била луда.
— Разбира се, че е окей. Да не се будалкаш? Не огледа ли кабинета му? Сигурно само мебелировката и украсата му е струвала милион или нещо от този сорт. Смяташ ли, че би имал такъв офис, ако не бе влиятелна личност? Скъпа, ти улучи направо голямата печалба на тотото, без дори да се усетиш. А той прави всичко това, защото един ден ще станеш голяма звезда. Единственият човек, който не знае това, си само ти, глупаче.
Тя се ухили на младата си приятелка, а Кристъл се засмя. След думите на Пърл тя се почувства по-добре, а и след като, преди да напуснат хотела, се обадиха на Хари, се чувстваше вече страхотно. Той й каза колко се гордеел с нея, какъв голям пробив била на път да направи. В крайна сметка нали за това бе дошла тук! И бе получила точно онова, което бе искала. Прави бяха. Бе направо лудост да се тревожи за всичко. Сега трябваше да се отпусне и да се наслади на постигнатото. Апартаментът в новия хотел приличаше направо на сцена от някой филм, такова бе и фоайето в бял мрамор и червено кадифе. Бе малък хотел в приятен район и определено изпъкваше с показността си. Но Пърл й каза, че бе страхотно място да я срещат в него, каза й по няколко пъти на ден да сменя дрехите си и да слиза да се разходи из фоайето.
Кристъл се изсмя, но следобеда реши да опита. Двете умряха от смях, след като Кристъл на три пъти се преоблича и слиза до фоайето, ужким да пусне писмо, вземе ключ за приятелката си и да попита дали някой не бе донесъл пакет за нея.
— Някой забеляза ли те? — попита възбудено Пърл. Тя бе настояла Кристъл да слезе сама. А тя все още смееше, когато се върна да си почине и да обуе отново дънките си. Бе ги взела за всеки случай, заедно с каубойските си ботушки и червените чорапи на Джарид, които бяха сред най-ценните й вещи.
— Аха — Кристъл още се смееше, докато закачаше роклята и събуваше найлоновите си чорапи. — Видя ме администраторът. Навярно ме помисли за проститутка.
— Почакай, като почне да ходи на филмите ти, ще научи коя си! — Изрече го толкова гордо, че Кристъл бавно се обърна да я погледне, прекоси стаята и я прегърна. През последните четири години й бе толкова добра приятелка. Щеше да й бъде мъчно, когато Пърл си заминеше и тя останеше без нея.
Благодаря ти — рече тихо Кристъл. За какво? — тонът й прозвуча грубо, но не можа да прикрие колко много обича Кристъл. Тя се бе превърнала в дъщерята, която не бе имала, а и връщането й в Сан Франциско следващата неделя направо щеше да я убие.
— Благодаря ти, че ми повярва. Никога нямаше да дойда тук, ако не бяхте ти и Хари.
— Това е най-голямата тъпотия, която съм чувала. Импресариата те откриха в ресторанта. Ние нямаме нищо общо с това.
— Напротив, имате много общо. Хари ме нае, ти ме обучи. Всичко, което знам за пеене и поведение на сцената, съм го научила от теб. Ти вярваше в мен през всичките тези години, ти ме доведе тук. А това хич не е малко, ако ме питаш мен.
— Не бъди глупава! Просто бъди щастлива тук — тя се обърна и широко й се усмихна, а сетне отиде до огромния бар и си взе една бира от хладилника. Сетне седна на високото столче, тапицирано с кадифе, и вдигна тост за Кристъл с бутилката.
— За теб, детенце… — а сетне, по-тържествено, като обгърна с ръка апартамента, който той им бе запазил: — … и за Ърни.
— За Ърни! — съгласи се Кристъл и си взе една кола; сега имаше далеч по-добро отношение към него, отколкото сутринта. Не разбираше защо се бе разтревожила, но знаеше, че бе така. Но, очевидно — без причина.
Той пристигна в шест часа, както бе обещал, да пийнат и завари Пърл пияна почти до козирката, а Кристъл — облечена в дънки.
Кристъл се почувства така, сякаш я бяха хванали да преписва в час. Знаеше, че от нея се очакваше да бъде чаровна и да се държи добре — както й бе обяснил той моралните клаузи във филмовите договори. Той обаче се засмя, дори Пърл му се видя забавна и Кристъл реши, че бе много по-симпатичен, отколкото й се бе видял първоначално. А когато се вгледа по-внимателно в него, докато той отваряше бутилката шампанско, която бе донесъл, тя реши предпазливо, че бе всъщност е доста хубав. Изглеждаше обаче много по-различен от Спенсър. Спенсър бе целият изтъкан от достойнството на красивия млад войн. А този мъж изглеждаше така сякаш непрекъснато кръстосваше из приемните на цяла Европа.