— В хигиенната кабина. Изключително удобна и луксозна е, както ще се убедите. Докато ви разопаковат нещата, можете да направите тоалета си. Това е Ула, вашата камериерка. Тя ще ви помогне да се съблечете и ще се погрижи за дрехите ви.
Дребното, симпатично момиче, представено като Ула, пристъпи към него с широка усмивка, разкриваща два реда ситни бели зъби.
— Гардеробът ви е почти подреден — каза тя. — Позволих си да ви приготвя за смяна тази роба, която изглежда домашна и ми се стори подходяща, както и касетка, където да сложите скъпоценностите си. Сейфове има в тоалетното помещение и в спалнята. Ако желаете, може да дадете ценните си вещи на съхранение горе при администратора. Хигиенната кабина е готова, последвайте ме, моля!
С решителни стъпки, тя се отправи към кабината.
— Ула възнамерява да дойде там с мен, доколкото разбирам? — учуден попита Синд.
— Имате ли нещо против? — веждите на Йол се повдигнаха, а момичето застина на вратата.
Синд запрехвърля в ума си това, което помнеше за местните нрави, но не можа да измисли как би трябвало да се държи в този случай. Мълчанието стана доста продължително и беше време да каже нещо.
— Много съм уморен от пътуването и нямам нужда от женска компания точно сега. Може би по-късно… — той погледна към тях, като се надяваше, че не е отказал твърде грубо.
— Аз съм камериерка, а не момиче за развлечение — каза Ула развеселена. — Не виждате ли как изглеждам?
— Как изглеждате? — Синд я разгледа старателно, но не видя нищо особено.
— Нима ви приличам на красавица, която си изкарва прехраната с лицето и тялото си? Ласкаете ме, аз ще умра от глад, ако разчитам на моите. Прекалено грозна съм за това — смехът й огласи стаята, а останалите, дочули разговора, се присъединиха към нея.
Синд не беше съгласен с нейното твърдение и го каза, което предизвика нов взрив от смях, а камериерката се изчерви, несвикнала да й се обръща толкова внимание.
— Носачите чакат да ги освободите — прекъсна Йол бурното веселие.
— Свободни са — каза Синд и всички го загледаха очаквателно.
— Няма да ми трябват повече — добави той, но двамата мъже, донесли контейнерите, не помръднаха и след нова тягостна пауза, му просветна какво чакат.
— Много съм доволен от вас. Амии… така лесно се справихте с багажа ми… и изобщо…
С известно неудобство, той напъха в ръцете им няколко банкноти от тези, които му беше дал Йол по пътя им от фоайето насам. Те ги прибраха с грейнали лица и си тръгнаха.
— Ако сте подредили нещата ми и вие сте свободни — обърна се Синд към останалите, насъбрали се около него, като повтори процедурата с банкнотите.
Стаята почти се опразни. Освен Йол и Ула остана само едно високо, добре сложено момиче с разкошна лъскава коса и хищно изражение, което разваляше впечатлението от правилните й черти. Приседнала встрани със скучаещ и отегчен вид, сега тя скочи енергично и се приближи към тях
— Ако сте привършили и вие… — Синд извади пачката с банкноти.
— Не съм дори започвала — каза тя. — Аз съм компаньонката, която сте поръчали. Казвам се Марна и съм на сто осемдесет и девето място след последния Конкурс на Цветята на Ромиа. В листата на хотела съм на осмо.
— На осмо ли? — машинално попита той, като се чудеше това добре ли е или напротив.
— Съжалявам, че първите седем са заангажирани отдавна. Ако се освободят междувременно, ще ви уведомя — намеси се Йол. — Мислех, че Марна ще ви допадне, но ако не ви харесва, може да я сменим. Ще ви покажа каталога.
Той се пресегна, включи монитора и набра няколко цифри. На екрана се показа Марна, пленително усмихната, облечена в плътно прилепнала блестяща рокля.
— Сто осемдесет и девето място е голямо постижение, тя може да постигне и повече, ако подобри пластиката си при танците. Може дори да влезе в Диамантената стотица, кой знае — отбеляза секретарят.
— И какво ще стане тогава?
— Ще отиде в двореца естествено, а за „Корона“ ще остане славата, че преди това е работила при нас. Сега ще видите нашата Първа красавица, Онаги. Погледнете само каква прелест! — още няколко цифри и образът се смени.
Усмивката и роклята бяха подобни, лицето имаше по-красиви черти, но беше толкова алчно и порочно, че в сравнение с Онаги, Марна изглеждаше мило и простодушно девойче.
— Няма нужда да ми показвате другите — каза Синд. — Ако питаха мен, Марна изглежда по-добре от Първата ви красавица, просто се радвам, че тя е била свободна — и той я погледна с напълно искрена благодарност при мисълта, че можеше змиеподобната Онаги да се върти сега около него.
Ула и секретарят го зяпнаха така, сякаш не беше с всичкия си, а Марна от изумление остана с отворена уста.